Агресивната борба на председателя на „Банк России“ Елвира Набюлина срещу инфлацията принуди институцията да жонглира с крехкия баланс за решаване на дилемата да избегне рецесия днес и да предотврати прерастването на стреса в банковия сектор в криза утре. За да предпази икономиката от високи лихвени проценти, руската централна банка насърчава кредиторите да преструктурират заемите и да поддържат компаниите на повърхността засега. Това отваря вратата за натрупване на по-рискови кредити, които по-късно могат да се превърнат в загуби.
В същото време, регулаторите затягат капиталовите изисквания, за да гарантират, че секторът има буфер да поеме тези загуби, но това би могло да ограничи новото кредитиране. С наближаването на петата година от войната на Кремъл срещу Украйна и затягането на западните санкции, „Банк России“ трябва да се справи с нарастващия натиск върху финансовата система и икономиката.
Официалните данни показват, че делът на просрочените дългове остават нисък, но нарастващият брой преструктурирани корпоративни заеми предизвиква тревога, тъй като все повече фирми се затрудняват да обслужват задълженията си, повдигайки въпроса дали загубите се отлагат в бъдеще време. Старши банкер в един от 10-те най-големи кредитори в Русия, пожелал анонимност, заяви, че банката очаква качеството на кредитния ѝ портфейл да се влоши и не предвижда възстановяване на длъжниците с предоговорен дълг.
Преструктурираните кредити, класифицирани като рискови, все още са представлявали малка част от корпоративното кредитиране в края на третото тримесечие, по информация на „Банк России“. Въпреки това, делът на тези задължения като цяло се е увеличил до 15.3%, спрямо 12.9% година по-рано.
Свиващите се експортни пазари, по-високите данъци и нарастващите разходи тежат върху бизнеса. Високите лихвени проценти засилват натиска, като увеличават изхарчените средства за обслужване на дълга, като същевременно намаляват вътрешното търсене. Засега паричните стратези оценяват тези трудности за временни. Те призовават банките да работят с кредитополучатели „с потенциал за възстановяване на финансовата стабилност“, предлагайки облекчение на разходите за провизии за преструктурирани кредити и позволявайки да използват печалбите си за разширяване на кредитирането.
„Логиката на централната банка е, че ако съществува вероятност тези кредитополучатели да възвърнат способността си да обслужват задълженията си с течение на времето, те не бива да изразходват толкова банков капитал чрез провизии в момента“, коментира Артьом Перминов – старши анализатор в московската BCS Investments. За някои кредитори, добавя той, тази подкрепа „може значително да облекчи натиска върху капитала“.
Ръстът на корпоративното кредитиране се забави през 2025 г. след бума в предишните години. Въпреки това, той остава двуцифрен, дори при ключов лихвен процент в размер на рекордните 21% за половината година.
„Централната банка се опитва да защити както компаниите, така и банките, за да решат съществуващите проблеми, без да създават нови“, отбелязва Олег Вьюгин – икономист и бивш висш служител на „Банк России“.
Тъй като не се очаква значително възстановяване тази година, натискът от плащанията по дълга остава висок, дори когато лихвените проценти започнаха да намаляват. На 13 февруари „Банк России“ ще обмисли възможността да ореже допълнително базовата лихва, която в момента е 16 процента.
По данни на институцията, делът на проблемния дълг се е увеличил до 11.4% в края на третото тримесечие от 10.9% година по-рано. В рамките на това обаче съмнителните и необслужваните заеми остават без промяна – 4.7 процента.
Покритието на проблемните кредити с провизии и висококачествени обезпечения е около 54%, което означава, че банките са застрашени от потенциални загуби по приблизително половината от този портфейл от 10.4 трилиона рубли (135 милиарда долара). Въпреки това, поради факта, че „Банк России“ дава свобода на действие на кредиторите, съмнителните задължения в банковите портфейли може и да не обхващат пълния обем на реалните рискове.
Предоговореният дълг е концентриран в недвижими имоти, петрол и газ, метали и въглища, промишленост и финансов сектор, по информация на централната банка. Най-големи суми – по 2.7 трлн. рубли всеки – са преоформили компаниите от петролния и газов сектор и от промишления бранш. Производствените предприятия в областта на металите и въглищата са предоговорили заеми за 1.6 трлн. рубли, във финансовия сектор – за 1.2 трлн. рубли, а от други сфери – за 2.6 трлн. рубли.
Ако паричните стратези продължат да понижават лихвените проценти, тежестта по изплащане на дълга би трябвало да намалее с течение на времето, а паричните потоци да се подобрят успоредно с икономическото възстановяване. Това дори би могло да направи някои преструктурирани заеми печеливши за банките, а не източник на бъдещ риск.
Анализаторите обаче предупреждават да не се очаква бързо облекчение. „Банк России“ предупреждава за възможни паузи в разхлабването на паричната политика и продължителен период на повишени разходи по заемите, защото ефектът от по-щедрата парична стратегия ще отнеме време, за да се прояви.
„Основният сценарий е постепенно подобрение, но без илюзии за бърз обрат“, коментира Александър Сараев – шеф на звеното за кредитни рейтинги в Expert RA. Той допълва, че „качеството на портфейлите ще зависи от това дали преструктурирането е било наистина оздравяващо, а не козметично, и дали банките имат достатъчно капиталови буфери, за да издържат на неизбежните непогасени задължения“.
„Банк России“ признава, че „със забавянето на икономиката кредитният риск се превръща в ключов уязвим фактор“ и все повече компании се сблъскват с затруднения. Набюлина и екипът й настояват банките да изградят буфери за потенциално по-труден път напред, като затягат капиталовите изисквания, особено рязко – за заемите за големи, силно задлъжнели кредитополучатели.
Въпреки че централните банкери твърдят, че мярката не ограничава кредитирането, заместник-председателят на „Сбербанк“ Тарас Скворцов заяви пред информационна агенция „Интерфакс“, че до края на 2025 г. негови колеги в банковия сектор не са имали достатъчно капитал, за да посрещнат търсенето на корпоративни заеми. Което не е оставило друг избор на най-големия руски кредитор освен да се намеси в подкрепа на едрите клиенти. Скворцов допълва, че въпреки неотдавнашната лихвена редукция, разходите по заемите са неудобни за банките и бизнеса.
Набюлина обаче повтаря постоянно, че приоритетът е да държи инфлацията под контрол. Или, както обобщава Скворцов: „Трудно ли е? Да, трудно е. Обслужват ли дълговете си? Обслужват. Докога ще могат? Ще видим.“
Източник: Banker.bg
