Усещането, че светът става по-опасен се настанява все по-осезаемо в съзнанието на западните общества. Според проучване на „Политико“, изготвено със съдействието на независимата социологическа агенция Public First, мнозинството граждани в САЩ, Канада, Великобритания, Франция и Германия вярват, че рискът от глобален конфликт нараства. Още по-тревожно е, че в четири от петте държави, без Германия, все повече хора смятат избухването на Трета световна война в следващите пет години за доста вероятно.
Тази рязка промяна в нагласите се е случила в рамките на по-малко от година. През март 2025-та, когато въпросът е бил зададен за първи път, делът на песимистично настроените е бил значително по-нисък. Днес 43% от британците смятат, че нова световна война до 2031 г. е „вероятна“ или „много вероятна“, при 30% година по-рано. В САЩ делът е нараснал от 38 до 46 процента. Това е показател за дълбока психологическа трансформация в западното общество, което все по-ясно осъзнава, че живеем в нестабилен и фрагментиран свят.
Тази тревога е съвсем разбираема. От една страна имаме четиригодишната пълномащабна война на Русия срещу Украйна, на която краят не се вижда, въпреки усилията на посредниците. От друга страна имаме напрежението около Иран, Сирия, Венецуела и части от Африка.
Друг източник на безпокойство е външнополитическият курс на САЩ, а рязката смяна на позициите на президента Доналд Тръмп внася допълнителна непредсказуемост. За много избиратели това изглежда като натрупване на кризи, които лесно могат да се слеят в по-широк конфликт.
Проучването обаче разкрива ключов парадокс. Макар страхът от война да расте, готовността да се плати цената за превенцията ѝ остава ограничена. В Обединеното кралство, Франция, Германия и Канада съществува принципна подкрепа за увеличаване на военните бюджети. Но когато въпросът бъде поставен конкретно, а именно поемане на допълнителен дълг, повишаване на данъци или съкращаване на социални разходи, подкрепата рязко спада.
В Германия например разходите за отбрана са сред най-непопулярните направления за публични средства, изпреварвани по непопулярност единствено от външната помощ. През 2025 г. 40% от французите и 37% от германците са заявили, че биха подкрепили увеличение на военните разходи при необходимите компромиси. Днес този дял е спаднал до 28% във Франция и 24% в Германия. Обществата искат сигурност, но не са склонни да жертват икономическия си комфорт.
Скептицизмът се простира и върху идеята за създаване на постоянна армия на ЕС под единно централно командване. Подкрепата за подобна стъпка е едва 22% в Германия и 17% във Франция. За разлика от това, задължителната военна служба получава по-силна подкрепа, като около половината от германците и французите одобряват подобна мярка. Това също е интересен нюанс, защото се оказва, че гражданите са по-склонни да приемат национални решения за сигурност, отколкото наднационални военни структури.
Тази обществена колебливост поставя лидерите на НАТО и ЕС в изключително трудно положение. Дебатът неминуемо ще се пренесе на най-високо равнище, включително на годишната конференция по сигурността в Мюнхен, която започва днаес, 13 февруари. В следващите три дни над 60 световни лидери и над 100 външни и военни министри ще обсъждат най-актуалните проблеми на сигурността в света в момент, когато публичните финанси са под натиск, а геополитическата среда се влошава.
Европейските държави са изправени пред дилема. Те не могат да разчитат изцяло на Съединените щати, но и не могат лесно да убедят собствените си избиратели да финансират стратегическа автономия.
Не може да им се отрече обаче, че полагат необходимите усилия. В началото на седмицата лидерите на 27-те държави членки на ЕС се събраха в белгийския замък „Алден Бизен“, за да обсъдят как да възстановят конкурентоспособността на европейската икономика. Френският президент Еманюел Макрон подчерта усещането за спешност, породено от нарастващия натиск на Китай и САЩ. Но пък германският канцлер Фридрих Мерц отхвърли идеята за общи европейски заеми, предложени от Париж, настоявайки те да останат инструмент за „изключителни ситуации“.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лансира визията за „Една Европа, един пазар“ и обеща ускоряване на интеграцията и намаляване на вътрешните бариери. Тя обяви, че ще предложи конкретни цели и срокове за завършване на единния пазар до края на следващата година, както и мерки за намаляване на бюрокрацията, които биха спестили на европейските компании около 15 млрд. евро годишно. Сред идеите са единен адрес за кореспонденция с правителствата и цифров портфейл за общопризната електронна самоличност.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща посочи, че има единодушие по отношение на опростяването на законодателството, консолидацията в телекомуникационния сектор и засилването на инвестициите в отбрана, космически изследвания, квантови технологии, изкуствен интелект и платежни системи.
Въпреки че Коща говори за постигнато единство, разногласията сред лидерите остават. Франция иска защита на индустрията чрез „произведено в Европа“, докато Германия залага на мащабно намаляване на регулациите, които задушават бизнеса.
Лидерите на страните от блока все пак отчетоха, че трябва да се действа, защото европейската икономика расте скромно – с 1.5% през 2025 г., и изостава в стратегически сектори като изкуствения интелект. В същото време ЕС е притиснат от Китай, който контролира редкоземните елементи и увеличава търговските си излишъци, както и от САЩ, които след завръщането на Тръмп заплашиха с мита и отправиха остри критики към цифровите и екологичните регулации на Брюксел.
Българският премиер в оставка Росен Желязков посочи, че животът в Европа е скъп заради по-слабата конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай, а високите и неравномерни цени на енергията са сред ключовите причини. Той акцентира върху необходимостта от по-добра енергийна свързаност и постави въпроса за системата за търговия с емисии, при която цената на квота вече е достигнала 85 евро, което е над прогнозираните преди години 80 евро за 2042 година.
Всичко това очертава картина на общност, разкъсана между страх и предпазливост и амбиция и бюджетна реалност. Обществата усещат, че светът навлиза в по-опасна епоха, но те не са готови да платят пълната цена за сигурността, която изисква тази нова реалност. Така европейските лидери се оказват в политически капан, защо са длъжни да действат бързо, но са ограничени от избирателите си, които искат защита, но без жертви.
Източник: Banker.bg
