Тракия, в югоизточния край на Европа, десетилетия наред беше „забравена граница“ в европейския разказ – далеч от центровете на вземане на решения и инвестиции. Днес обаче тази картина се променя бързо, пише Euronews. Регионът се преобразява в ключов геополитически и енергиен хъб, докато Европа ускорява отделянето си от руските енергийни доставки и търси нови, сигурни входни точки за природен газ.
Тракия – и по-специално Александруполис – вече е в сърцето на тази трансформация, поемайки все по-важна роля в диверсификацията на енергийните източници на ЕС. От „забравена граница“ регионът се превърна в стратегически кръстопът за енергийната сигурност на Европа.
Защо газът остава необходим
Докато Европа се готви окончателно да се сбогува с руската енергия, като вносът на руски петрол и газ трябва да достигне нула до 2028 г., в европейските столици се разгаря ожесточен дебат как да бъде гарантирана следващата фаза от енергийните доставки за домакинствата и бизнеса в Европейския съюз.
Въпреки години усилия за ускоряване на зеления преход, природният газ – най-чистото от изкопаемите горива – се очаква да остане ключова част от енергийния микс на Европа още години наред, изпълнявайки ролята на преходно гориво. Според анализи на Европейската комисия и международни енергийни организации природният газ продължава да играе централна роля за поддържането на стабилността на електроенергийните мрежи, за балансирането на производството от възобновяеми източници и за гарантиране на енергийната сигурност на индустрията.
Прекъсването на руските доставки, съчетано с постепенно възстановяване на търсенето, създава значителен дефицит на европейския пазар. До 2030 г. се очаква Централна и Източна Европа да се нуждаят от допълнителни 35 млрд. куб. м газ годишно, които ще трябва да бъдат осигурени чрез нова инфраструктура, диверсифицирани доставки и алтернативни маршрути.
Страните, които успеят да запълнят този недостиг, се очаква да спечелят в две посоки – чрез приходи от транзит и търговия с газ, както и чрез засилено геополитическо влияние като ключови стълбове в стратегията за диверсификация на Европа.
Битката на Гърция и решаващата роля на Тракия
След като енергийният натиск от страна на Русия остави много газопроводи в Европа с понижено натоварване, втечненият природен газ (LNG) се очертава като основната алтернатива за задоволяване на европейското търсене. В този пазар Гърция се стреми да си осигури значителен дял, използвайки стратегическото си географско положение и съществуващата – и разширяваща се – инфраструктура.
В центъра на тази стратегия е т.нар. Вертикален коридор – мрежата от газопроводи, която свързва двата LNG терминала на страната – плаващата единица за съхранение и регазификация (FSRU) в Александруполис и терминала за LNG в Ревитуса – с взаимносвързаните газови системи на България и Румъния, позволявайки транспортирането на количества дори до Украйна. Същият коридор може да снабдява и пазарите в Унгария, Словакия и Молдова, укрепвайки енергийната сигурност в Централна и Източна Европа.
Паралелно с това се обсъжда допълнително разширяване на газопреносната мрежа, така че LNG – основно с произход от САЩ – да влиза в Гърция и да бъде насочван към още европейски пазари, сред които Италия чрез TAP, както и Австрия, превръщайки страната в ключова входна точка за ЕС.
В подкрепа на тази амбиция Гърция планира изграждането на втори плаващ терминал тип FSRU. Една от компаниите, които се движат в тази посока, е Gastrade – операторът на FSRU в Александруполис. Компанията вече е получила екологично одобрение от гръцката държава за инсталирането на втора единица в близост до вече действащата.
Новият терминал ще носи името FSRU Thrace и ще бъде разположен в същата морска зона като FSRU Александруполис. Проектът обаче е изправен пред сериозни финансови предизвикателства. Разходите за изграждането му се оценяват на близо 600 млн. евро – сума, която според ръководството на проекта не може да бъде осигурена без подкрепа от европейски финансови инструменти или държавни средства.
Твърд покер в Брюксел
В момента в Брюксел се води игра с високи политически и икономически залози за бъдещето на газовата инфраструктура в Европа. През последните години Европейската комисия зае твърда позиция за постепенно прекратяване на финансирането на газови проекти с аргумента, че те не са в съответствие със зеления преход и целите за климатична неутралност. Тази позиция обаче е оспорвана от представители на индустрията и национални правителства, които настояват, че газът ще остане необходим още дълги години.
Преговорите продължават, а върху Брюксел се засилва натискът да промени позицията си и да позволи финансиране на газова инфраструктура.
Не само Гърция настоява за това. Например Румъния разработва ново газово находище – Neptune Deep – и иска да има възможност да продава количествата на европейския пазар“, коментират пред Euronews представители на гръцкия енергиен сектор.
Ролята на американците
В момент, когато Европейската комисия е под нарастващ натиск да преосмисли подхода си към газа, Съединените щати действат по-бързо. Големи американски финансови институции, като EXIM и Международната финансова корпорация за развитие на САЩ, са изразили интерес да подпомогнат финансирането на изграждането на втори плаващ FSRU терминал в Александруполис, виждайки в проекта възможност да увеличат износа на американски LNG за Европа чрез Вертикалния коридор.
Темата ще бъде във фокуса на специална среща, планирана от Министерството на енергетиката на САЩ във Вашингтон в края на февруари, насочена към укрепване на Вертикалния коридор. В срещата ще участват енергийни министри и представители на индустрията от страни в Централна и Източна Европа.
На срещата във Вашингтон ще присъства делегация от Европейската енергийна комисия, водена от генералния директор по енергетика на ЕС Дите Юул Йоргенсен“, заяви Костис Сифнеос, вицепрезидент на Gastrade.
Той допълни, че финансирането на проектите по Вертикалния коридор ще бъде сред основните теми, тъй като дебатът в Брюксел относно финансирането на газовата инфраструктура се изостря в контекста на решението на Европа да се отдели от руския газ.
Страни като Украйна, Унгария и Словакия ще се нуждаят от европейска подкрепа за инфраструктурни проекти, които да заместят руския газ. Очакваме тази дискусия да приключи през 2026 г. и да доведе до положителен резултат“, каза Сифнеос.
В момент, когато енергийната сигурност е в основата на европейската политика, проекти като плаващите съоръжения FSRU в Александруполис ще бъдат тест за по-реалистично европейско енергийно планиране. Всички погледи вече са насочени към Брюксел, който през 2026 г. ще трябва да реши при какви условия и с каква географска стратегия природният газ ще продължи да навлиза на европейския пазар.
Източник: Economic.bg
