България започна първия месец от членството си в еврозоната със значително забавяне на инфлацията. Публикуваните в понеделник данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че на годишна база средното покачване на цените е било 3.5%, след като в последните 6 месеца на 2025 г. показателят бе стабилно над 5 на сто.
Последният път, когато инфлацията бе на това равнище, бе през април 2025 г.
Месечното покачване, измерено чрез Индекса на потребителските цени (ИПЦ), е било 0.6%. За сравнение, първите оценки на НСИ, които бяха публикувани в началото на месеца под формата на флаш инфлация, показваха месечно ниво от 0.7% и годишно от 3.6 на сто. Още тогава председателят на Института Атанас Атанасов посочи, че разминаването между експресните изчисления и окончателните резултати обикновено е минимално – около 0.1 на сто.
Какво поскъпва най-много
Както Economic.bg вече писа, основен двигател на инфлацията през миналия месец са били услугите. През януари 2026 г. НСИ отчита месечно увеличение на цените на стоките и услугите в следните групи:
- „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ – 1.8%;
- „Услуги на ресторанти и хотели“ – 1.6%;
- „Застрахователни и финансови услуги“ – 1.3%;
- „Развлечения, спорт и култура“ – 1.2%;
- „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – 0.9%;
- „Здравеопазване“ – 0.9%;
- „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ – 0.9%;
- „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ – 0.8%;
- „Образователни услуги“ – 0.7%;
- „Алкохолни напитки, тютюневи изделия и наркотици“ – 0.5%;
- „Транспорт“ – 0.1%.
По-ниски са цените единствено в две групи – „Облекло и обувки“ (намаление с 4%) и „Информация и комуникация“ (0.3% спад).
Окончателните данни за инфлацията в еврозоната, в т.ч. и на България, европейската статистическа служба Евростат ще публикува на 25 февруари (сряда).
Напомняме, че наскоро Фискалният съвет публикува анализ, в който изрично посочи, че смяната на валутата не предизвиква по-високи цени. Вместо това, те са резултат от реални фактори като: военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика.
Въвеждането на еврото е номинална промяна. Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че и страната ни беше във валутен борд. Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените (инфлация) често е по-скоро психологическо, а не реално“, написаха тогава от консултативния орган.
Източник: Economic.bg
