2.1 C
София
сряда, 18 фев. 2026

„Следващият Айнщайн“: Как Сабрина Пастерски избра науката пред милионите

Най-четени

Още от същото

Сабрина Гонзалес Пастерски е американска теоретична физичка, на която често се приписва титлата „следващият Айнщайн“ заради забележителните ѝ постижения в областта на високоенергийна физика и квантова гравитация.

Родена през 1993 г. в Чикаго, още от малка Пастерски проявява изключителен талант – на 12 години започва да конструира собствен самолет, който завършва и построява сама за около три години, а на 14 вече го управлява самостоятелно.

След впечатляващи резултати в образованието си тя е приета в Масачузетския технологичен институт (MIT), където завършва със съвършена оценка и става първата жена в историята на физическия факултет с такова постижение. По-късно тя продължава докторантурата си в Харвард и я завършва през 2019 г. с изследвания в космологията и теорията на гравитацията.

Работата ѝ върху така наречения „spin memory effect“ – фундаментален феномен, свързан с гравитационни вълни и информацията в пространство-времето – е цитирана от самия Стивън Хокинг в неговите последни научни трудове.

В резултат на своите изследвания Пастерски става популярна сред научната общност и медиите, като в някои публикации я наричат „следващият Айнщайн“.

Въпреки че е привлекла вниманието на големи институции и влиятелни личности, включително предложения за работа от Jeff Bezos и от NASA, Пастерски многократно е отказвала подобни предложения, за да се съсредоточи върху чисти научни изследвания. В това число влиза и оферта от Brown University за професорско място на стойност 1.1 милиона долара, която тя също е отказала.

През 2021 г. тя се присъединява към Perimeter Institute for Theoretical Physics в Канада като един от най-младите професори в института, избирайки възможностите за изследователска работа пред значително по-високите финансови предложения.

Днес Сабрина Пастерски ръководи проекти, които се стремят да разкрият още по-дълбоки тайни за структурата на Вселената, включително идеи, че самата реалност може да работи чрез т.нар. космическа холография – концепция, според която триизмерната информация е кодирана на двумерна повърхност.

Източник: Banker.bg

spot_img

Последни публикации