След като депутатите приеха работната си програма за седмицата, от трибуната бяха изчетени декларации, посветени на 153-тата годишнина от гибелта на Васил Левски. Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС започна с това, че на този ден се чуват едни и същи кухи изречения, които дори са изплюти от Изкуствен интелект.
„Това не е просто мързел, а подигравка с паметта на човека, за когото казваме, че ни е знаме„, отбеляза Кръстев. След това подчерта, че Левски е бил най-рационалният, най-безмилостният ум, който преди да поиска свобода, е наложил дисциплина, а също така и принципа за отказ от личното „Аз“ в името на крайния резултат.
Кръстев обърна внимание, че ако някога Левски е казвал: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя – губя само себе си„, то днес в парламента има много, които паразитират на гърба на цяла България.
След това Кръстев призова депутатите да спрат да използват името на Левски като щит на собствената си посредственост.
Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ отбеляза, че през 2026 г., когато сме постигнали най-високата степен на интеграция на България в рамките на ЕС, ние сме постигнали онова, което и Левски е мечтаел. Ето защо тя отбеляза, че ние не сме достойни за Апостола – щом сме постигнали всичко, което той ни е завещал. Сега обаче е наш дълг да го защитаваме до последно и по-конкретно да отстояваме ролята на България в сърцето на Европа, обясни Белобрадова.
Костадин Костадинов от „Възраждане“ започна декларацията си с това, че за пореден път ставаме свидетели на фалшификация на историята, а по-конкретно изрази негодуванието си от това, че незнайно защо се е взело решение на 18 февруари да отбелязваме годишнината от обесването на Апостола на свободата.
Той припомни, че по стар стил Левски е обесен на 6 февруари, а изоставането на Юлианския спрямо Григорианския календар през ХIХ век е с 12 дни, а през ХХ век е с 13 дни. Според Костадинов да се променя датата е глупаво, защото по думите му това е инструмент за подмяна на историята.
Костадинов се позова на цитат от Левски, който според него представлява квинтесенцията на българския национализъм и на българските национални интереси, а именно: „Нищо чуждо не искаме. Нищо свое не даваме„.
Йордан Цонев от „ДПС-ново начало“ започна декларацията си с това, че всички сравнения, които правим с Левски, са нелепи. Дори когато казваме, че сме недостойни за него – това е малко. Левски може да бъде сравняван само с християнските апостоли – преди да замени расото с хайдушко облекло, той е бил йеродякон Игнатий – обучаван в благословие и служил в храма, припомни Цонев.
Той добави, че както апостолите основавали църкви, той обикалял и основавал общности – комитети, проповядвайки идеята за свобода, основана на равенство и справедливост, живял бедно и умрял сам, а титлата, която му била дадена – „Апостол на свободата“ дошла от народната памет.
Галин Дурев от „БСП-обединена левица“ коментира, че всяка година, когато свеждаме глава в памет на Апостола, сме длъжни да си зададем най-трудния въпрос – доколко сме верни на неговите завети – дали успяваме да бъдем достойни за свободата, извоювана с толкова саможертва или позволяваме на дребни страсти и разделения да надделяват над общия ни национален интерес.
Днес повече от всякога обществото очаква от нас не противопоставяне, а отговорност; не шумни думи, а последователни действия, не лични битки, а работа в полза на България, подчерта Дурев.
Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ обяви, че няма да прави декларация, тъй като смъртта и делото на Апостола по отвратителен начин се превръщат в политически послания. Според Йорданов всеки българин трябва сам да преживее 18 февруари, тъй като става въпрос за интимен акт. Той се възмути от честването, на което вече се е нагледал, ставайки свидетел на „сричането от трибуната на текстове, написани на лист“. Добави и че налагането на една или друга дата за честването на паметта на Апостола представлява единствено насилствен акт на държавата. Накрая Тошко Йорданов завърши изказването си с думите, че утре сам ще отдаде почит на Апостола, а направените днес четения само обезсмислят онова, което българите чувстват към делото на Васил Левски.
Явор Хайтов от „Алианс за права и свободи“ припомни как Левски, преди да поеме пътя към безсмъртието, се изповядал пред свещеника поп Христо Стоилов, който разказва за последните мигове на Апостола. „Дяконът се държа юнашки и каза, че и той да е първият – след него ще са хиляди“, написал поп Стоилов.
След това Хайтов призна, че днес – 153 години по-късно се оглеждаме къде е Левски, за да ни каже, че „дела трябват, а не думи„; че си играем с живота на вече по-малко от 7 млн. българи, а „следва зряло да се постъпва„.
Той попита къде се стопи „любовта към рода“ и няма ли най-сетне да се помирим и „да дадем своя дан за общото добруване на България„.
„Целта ни е в Българско братство за всекиго, без да гледаме на вяра и народ; ръката си да подаваме на всекиго, който желае да пролива кръв с нас заедно – за живот и свобода“ – припомни Хайтов написаното от Левски в тефтерчето му. Накрая той припомни, че Апостолът е виждал България като равна на всички европейски народи, но преди това си е давал сметка, че „драгоценното ни отечество трябва да се води от достойни хора„.
Стилиана Бобчева от „Величие“ призна, че не намира сила и смелост да чете декларация за Апостола, тъй като се срамува, че депутатите не са опазали неговите съвети. Добави и че датата – 18 февруари – независимо дали нейното налагане е правилно или не – има за цел да раздели хората в честването им на паметта на Апостола.
След това разказа как в петък от „Величие“ заснели незаконно депониране на отпадъци, в събота развили репортажите си, а в неделя станал палежът на колата и къщата на кмета село Бистрица. Бобчева бе категорична, че това е опит за убийство. Тя припомни притчата за злото, което обикаляло из села и питало не кой е силен и кой е слаб, а кой е мълчалив.
„Там, където хората навеждали глави, то извършвало най-големите си безчинства“, отбеляза Бобчева. След това тя припомни действията на координатора на „Величие“ в Гоце Делчев, млад и успял мъж, баща на три деца, който бил пребит с колове, давен многократно, защото иска чиста природа и красива България.
Припомни и палеж на офис на „Величие“ във Варна, където и до този момент извършителите не били открити. В същото време Бобчева подчерта, че отказва да приеме, че българите са се примирили. Призна, че когато от „Величие“ започнали да подават сигнали за незаконно депониране на боклуци, първо ги посъветвали да се откажат. После обаче много хора започнали да ги търсят да подават свои сигнали за подобни злоупотреби.
„Моята мечта е да натрупаме критична маса от смели мъже и жени, които да бъдат пример. Героизмът започва там, където човек е готов да плати цената – да остане човек и да запази душата си„, призна Бобчева.
Източник: Banker.bg
