Както и да го погледнем, България изглежда като прочутата котка от мисловния експеримент на Ервин Шрьодингер, която е едновременно жива и мъртва, едновременно вътре и вън от кутията. През 1935 г. австрийският физик предлага парадокс, който и до днес е символ на абсурдите в квантовата механика – в затворена кутия има котка, атом, гайгеров брояч и механизъм с отровен газ. Ако атомът се разпадне, броячът задейства механизма и котката умира, а ако не се разпадне – тя остава жива. Докато не отворим кутията, състоянието ѝ е неопределено. Тази странна едновременност на взаимно изключващи се реалности днес е повече от научна метафора и политическа диагноза за поведението на България по отношение на т.нар. Съвет за мир на американския президент Доналд Тръмп.
На 19 февруари във Вашингтон ще се проведе първото заседание на новата глобална инициатива. България, която в Давос обяви, че ще участва, ще бъде представена, но на по-ниско ниво. Делегацията ще се води от постоянния секретар на Министерството на външните работи Иван Найденов.
В състава ѝ са включени още генералният директор по политическите въпроси Константин Димитров и временно управляващият посолството ни във Вашингтон Стефка Йовчева. Формално страната ще присъства като държава участник без право на глас съгласно устава на организацията. Тоест, нито пълноправен учредител, нито обикновен наблюдател.
България и Унгария са единствените две страни членки на ЕС, заявили участие в спорната инициатива на американския президент. Решението на кабинета в оставка на Росен Желязков да се присъединим обаче подлежи на ратификация от парламента. Без нея подписът няма правна стойност. Така България се оказва едновременно сред учредителите и извън тях – подписала, но непотвърдила, заявила политическа воля, но без институционална легитимност.
Бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев формулира ситуацията рязко: „Берем срам!“ Според него подписът на премиера в оставка е невалиден, защото няма последваща ратификация и очевидно такава няма да има в следващите дни. По думите му България се е изложила пред американската администрация, подписвайки документ без правно значение.
Той подчертава, че има съществена разлика между това да си учредител и да си наблюдател. В момента страната ни не седи официално на масата, а по-скоро има функция на наблюдател с подписани функции за учредител. След всички фанфари около подписването се оказва, че то е реално невалидно, което е най-неправилната възможна стъпка в една и без това сложна дипломатическа ситуация.
Как се стигна дотук? Кабинетът в оставка разсекрети решението за присъединяване, но отказа да го внесе за ратификация в Народното събрание. От публикуваните документи стана ясно, че премиерът Желязков е упълномощен да подпише устава на организацията и едновременно с това да уведоми САЩ, че България временно няма да го прилага. Това е рядък вид юридически хибрид – формално решението съществува, но практически не поражда действие.
Допълнително напрежение внесе разкритието на евродепутата Радан Кънев, който цитира председателя на Европейската народна партия Манфред Вебер. По думите му лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяснил в Загреб, че „някои специални проблеми“ между САЩ и България са наложили участието в инициативата, но Хартата няма да бъде ратифицирана. Ако това е вярно, то България предварително е заявила, че няма да завърши започнатото.
Като евентуален мотив за участие в американската инициатива може да се смята факта, че имаме само една нефтопреработвателна рафинерия, която принадлежи на руския концерн „Лукойл“, срещу който САЩ наложиха санкции. Най-вероятно опасенията от недостиг на бензин са наложили решението да търсим благосклонността на Тръмп.
На 19 февруари ситуацията ще стане още по-парадоксална. Тогава президентът ще назначи новия служебен премиер, а настоящият ще се върне като депутат. Държавата ще бъде представена, само колкото да има представителство във Вашингтон в момент на вътрешен институционален преход.
Контекстът отвън е още по-сложен. Инициативата, известна неофициално като „ООН 2“, бе отхвърлена от Европейския съюз заради съмнения, че противоречи на основни закони на блока. Тя се възприема от мнозина като опит на Тръмп да заобиколи традиционните международни организации и да създаде паралелен център на влияние, в който решенията се вземат от ограничен кръг държави и с финансови ангажименти, които доста напомнят на модела „плащаш, за да играеш“. Затова и редица европейски столици подхождат предпазливо.
Еврокомисарката за Средиземноморието Дубравка Шуица обаче обяви, че ще участва в срещата на Съвета във Вашингтон, но като наблюдател. Италия, Румъния и Кипър също съобщиха в началото на седмицата, че ще участват, но само като наблюдатели. Този статут им позволява да присъстват, без да одобряват структурата и решенията на Съвета. Германия и няколко други страни продължават да обмислят опциите си, защото осъзнават, че пълното отказване да се ангажират крие риск от маргинализация предвид ключовата роля на Вашингтон.
Тръмп пък обяви преди срещата, че членовете на Съвета са обещали над 5 милиарда долара за възстановяване и хуманитарни усилия в Газа, както и хиляди служители за стабилизационни сили, одобрени от ООН, и местни полицейски операции в палестинския анклав. Индонезийските въоръжени сили съобщиха, че до 8000 техни военнослужещи могат да бъдат готови до края на юни за евентуална мисия в Ивицата Газа в рамките на хуманитарна и мироопазваща операция. Това е първият оповестен публично конкретен ангажимент, който Тръмп е получил.
Сред участниците в Съвета са Азербайджан, Израел, Катар, Турция и Саудитска Арабия.
В крайна сметка въпросът не е дали Съветът за мир ще успее или ще се провали. Както и дали е трябвало страната ни да поема такъв ангажимент или не, защото вече го е направила. Въпросът е как изглеждаме в очите на партньорите си – като предвидим съюзник или като колебаещ се участник, който подписва и се оттегля.
Котката на Шрьодингер остава в кутията, докато някой не я отвори. България обаче не може безкрайно да съществува в това междинно състояние. В дипломацията неопределеността не е философски експеримент, а риск за авторитета.
Източник: Banker.bg
