България има голям ветроенергиен потенциал заради благоприятните метеорологични условия, добрите средногодишни скорости на вятъра и наличието на подходящи терени. Всичко това създава реални предпоставки за мащабно развитие на сектора. Но въпреки това той е в застой вече близо 15 години. Това обясни Миглена Стоилова, председател на Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), която беше домакин на кръгла маса, на която беше обсъдено повишаването на конкурентоспособността на българската икономика чрез развитие на вятърната енергия.
Стоилова изнесе данни, според които цитирания по-горе потенциал вече привлича сериозен инвеститорски интерес – членовете на БГВЕА към момента развиват проекти с общ капацитет около 4 GW, част от които са в напреднал етап.
Това показва, че при ясни правила и предвидима среда, секторът може да се развива бързо и устойчиво“, каза тя, цитирана в съобщение до медиите.
Към момента обаче в България са инсталирани едва 0.71 GW мощности, а делът на вятъра в общия енергиен микс е около 3.5%. За сравнение, в Гърция са инсталирани 5.3 GW, а в Румъния – 3.1 GW.
В европейски мащаб, производството от вятър вече е второто най-голямо след ядрената енергия – с около 236 GW инсталирани мощности и 18% дял от потреблението на електроенергия в ЕС през 2024 г. В глобален план секторът расте още по-бързо – Китай разполага с над 520 GW, а САЩ – с над 150 GW вятърни мощности.
Миглена Стоилова изтъкна, че вятърната енергия е сред технологиите с най-ниски разходи за производство на електроенергия (LCOE), значително по-ниски от тези при конвенционалните производители, което я прави пряк инструмент за по-конкурентна цена на електроенергията, по-висока сигурност на доставките и по-устойчива основа за развитие на индустрията.
По време на пресконференцията бяха посочени и причините, поради които България пропуска да извлече тези ползи – непазарните намеси и липсата на дългосрочни продукти пречат на конкуренцията.
Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт, насочи вниманието към необходимостта от устойчива пазарна среда и по-малко непазарни намеси, които създават несигурност и изкривяват пазарите.
Докато в ЕС съотношението между дългосрочни договори и краткосрочна търговия („ден напред“) вече се възстановяват, в България продължава да разчита основно на краткосрочните пазари, защото, когато има изкуствено фиксирана цена за потребителите, те нямат стимули да се търсят дългосрочни продукти“, каза той.
Той даде пример с държавната политика за компенсации, стартирала в България през 2021 г. като временно явление поради свръхвисоките цени, която остана за постоянно и – още по-лошото – за всички потребители, без да се отчита доколко те реално имат нужда.
Друго основно изкривяване е таванът на приходите за производителите, защото се изземват приходи от производители, продаващи изцяло на свободен пазар, без да бъдат компенсирани, когато цените са под този таван“, добави той.
А това вкарва доста непредвидимост в системата, която е ключова и за финансирането на ВЕИ проекти, и съответно за крайната цена на енергията.
Според Светлин Писленски, асоцииран директор в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), когато проектите разполагат с по-предвидими приходи – например чрез дългосрочни договори за изкупуване (PPA) и/или договори за разлика (CfD) – се намаляват финансовите разходи за развитие на нови проекти.
Това се превръща в директен икономически ефект за пазара, като намалява себестойността на произведената енергия от проектите и подобрява конкурентоспособността на индустрията“, каза Писленски.
Той даде примери от съседни страни като Румъния, където банката е консултирала правителството при създаването на подобни механизми, които вече работят.
Балансиране на мрежата
Когато говорим конкретно за вятърната енергия, тя има ключова допълваща роля в енергийния микс – може да осигурява ВЕИ електроенергия в часовете и сезоните, когато слънчевото производство е ограничено, включително вечер и през зимните месеци.
Димитър Зарчев, ръководител ЦДУ в ЕСО, подчерта, че значителна част от инсталираните в момента вятърни мощности в България са технологии отпреди около 15 години, което означава, че модернизирането и реализацията на нови проекти биха донесли по-висока ефективност, по-добра производителност и по-голям принос към системата.
За да илюстрира дисбаланса в темпа на въвеждане на нови технологии, той цитира последните данни на ЕСО – от края на 2024 г. до края на 2025 г. новите фотоволтаични мощности нарастват от 4 568 MW до 5 984 MW (ръст от 31%), батерийните системи – от 86 MW до 1 181 MW (ръст над 1 280%), докато вятърните мощности се увеличават oт едва 711 MW до 716 MW (ръст около 0.7%).
Националните цели на България
Представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката подчертаха, че България трябва да утрои вятърните си мощности в следващите четири години, за да изпълни целите от Националния интегриран план „Енергетика и климат“.
Съгласно плана страната следва да увеличи вятърните си мощности до близо 2 GW до 2030 г. и до 5.5 GW до 2050 г. Това изисква ускорено развитие на сектора при ясна и предвидима регулаторна рамка, стабилна инвестиционна среда и дългосрочна стратегическа визия за интеграция на нови мощности.
Източник: Economic.bg
