Служебното правителство на Андрей Гюров се роди под тежестта на очаквания, които по дефиниция надхвърлят неговия мандат. То ще управлява до изборите и сформирането на нов кабинет.
Още преди клетвата в Народното събрание стана ясно, че обществото няма намерение да му даде нито традиционните „100 дни“, защото е невъзможно, нито дори символичен толеранс.
Президентът Илияна Йотова директно предупреди, че най-важната задача е провеждането на честни избори, насрочени за 19 април, и че отговорността ще бъде незабавна и лична. Впоследствие заваляха изисквания от всички страни. В този смисъл кабинетът на Андрей Гюров влиза в управлението не просто като технически екип, а натоварен с високи очаквания за рестарт на политиката.
Още в първите дни премиерът бе призован да вземе отношение по случая „Петрохан“, да предприеме действия по отстраняването на главния прокурор и да демонстрира воля за дълбока съдебна реформа. Разбира се, част от тези искания са извън правомощията на служебен кабинет, но политическата логика на кризата не се интересува от конституционни ограничения. Тя изисква незабавни действия, които трудно ще се реализират и отговорността за това няма да е на Гюров.
Съставът на министрите допълнително усили усещането, че не става дума просто за неутрално техническо правителство. В него присъстват фигури, свързвани с политиката, както и представители на неправителствения сектор. Именно този факт предизвика противоречиви реакции. За едни това е „дрийм тийм“ на реформаторското пространство, за други – доказателство, че служебността е само формална рамка на политически проект. Критиците виждат парадокс в това, че граждански активисти, които до неотдавна са били коректив на властта, днес стават част от нея. Поддръжниците обаче твърдят, че именно опитът в наблюдението на избори и антикорупционни практики ги правят подходящи за задачата.
Най-силен обществен интерес естествено се концентрира върху вътрешното министерство. Изборът на съдия Емил Дечев за вътрешен министър бе представен като гаранция за връзка между установяването на нарушения и реалната наказателна отговорност. На доста предишни избори именно тази „скъсана нишка“ между МВР и съдебната система пораждаше съмнения, че сигналите за купен вот остават без последици.
Назначаването на магистрат начело на силовото ведомство е опит да се демонстрира институционална сериозност. Но скептиците поставят въпроса дали човек извън системата на МВР ще има реален контрол върху институция, която е известна със своята затвореност.
Въвеждането на вицепремиер по честността на вота, какъвто е Стоил Цицелков, има по-скоро символен, отколкото управленски заряд. Явно целта е била да се даде сигнал към гражданското общество, че изборният процес няма да бъде оставен единствено в ръцете на администрацията.
Същинската отговорност обаче остава в ръцете на МВР и в способността му да противодейства не само срещу купения, но и на контролирания вот, който е по-сериозния проблем на нашата изборна система. Ако регионалните структури на полицията не демонстрират активност и безпристрастност, всяко решение на институциите ще остане фасада.
Другият голям акцент е правосъдната система. Назначаването на Андрей Янкулов за министър на правосъдието е сигнал, че темата за съдебната реформа няма да бъде поставена на пауза. Очакванията към него включват дори инициатива за отстраняване на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Тук обаче нещата са по-сложни, защото служебен министър няма пряка власт да освобождава главен прокурор. Подобно решение зависи от Висшия съдебен съвет и от политическа конфигурация в парламента. В този смисъл всяко обещание за бърза развръзка рискува да се превърне в разочарование.
Анализаторът Илиян Василев пък коментира, че ако служебната власт иска да има смисъл от мандата й, трябва да влезе на шеста скорост в деконструкцията на модела „Борисов – Пеевски“.
„Няма как да се разчита, че редовен кабинет след изборите ще свърши тази работа вместо него. Просто няма лукса на „междинно“ изчакване. Това означава радикални, но професионално аргументирани кадрови промени – в министерства, агенции и държавни компании, най-вече в критичните системи: сигурност, енергетика, финанси, регулатори. Не реваншизъм, а демонтаж на зависимости“, написа Василев на страницата си във Фейсбук на 18 януари.
В същото време Илияна Йотова прие състава на кабинета без публични възражения, а доскорошният президент Румен Радев заяви, че в него присъстват „ярко изразени партийни лица“. Тези коментари са явен опит за дистанция – хем да се спази конституционната процедура, хем да се избегне политическа отговорност за действията на правителството.
Всъщност най-големият риск пред правителството на Гюров не е в кадровите решения, а в разминаването между очаквания и правомощия. Обществото иска бързи отговори по тежки криминални случаи, дълбока съдебна реформа, разкриване на зависимости в службите и гаранции за напълно чист вот. Само че конституцията дава на служебния кабинет ограничен времеви и институционален ресурс. Ако той се впусне в „резки движения“ и дългосрочни ангажименти, ще бъде обвинен в превишаване на мандата си. Ако се придържа стриктно към техническата рамка, ще бъде упрекнат в бездействие. Затова успехът му няма да се измерва с мащаба на започнатите реформи, а със степента на общественото доверие към изборния процес на 19 април. Ако вотът бъде възприет като свободен и честен, правителството ще е изпълнило мисията си, независимо от неизпълнените политически очаквания.
Ако обаче останат съмнения за манипулации, цялата конструкция ще бъде определена като провал. В рамките на два месеца Андрей Гюров няма как да реши всички проблеми на държавата. Но може да направи нещо по-важно – да създаде условия проблемите да бъдат решени от легитимно избран парламент. Именно това е истинската задача на служебната власт.
Източник: Banker.bg
