„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Спортната гимнастика е един от най-трудните и красиви спортове, изискващ изключителна дисциплина, талант и отдаденост. България има богата история в този спорт и е дала на света редица имена, които прославиха страната ни на международната сцена. Сред тях особено място заема Боряна Стоянова – една грация, която демонстрира своя огромен потенциал от най-ранна възраст и покори световния връх едва на 14 години. Нейният спортен път е изпълнен с отличия, исторически постижения и моменти, които я превърнаха в една от най-значимите фигури в историята на българската гимнастика.
Боряна Стоянова – момичето, което покори света на 14 години
Боряна Стоянова е родена на 3 ноември 1969 година в София. Тя започва да се занимава със спортна гимнастика от ранна детска възраст, а успехите ѝ не закъсняват. Едва на 12 годишна възраст тя вече представя България на международната сцена, като се доказва като една от най-талантливите гимнастички на полуострова, печелейки сребърен медал на смесена успоредка от Балканското първенство за девойки. Година по-късно тя участва на турнира „Московски вестник“ в Русия, където става втора в многобоя и завоюва златно отличие на греда и сребро на прескок. Тя става първата гимнастичка, която не е от Съветския съюз, спечелила медал в многобоя на надпреварата и получава специална награда за най-добри постижения на чуждестранна гимнастичка. През същата година печели и два медала от Европейското първенство за девойки – сребро в многобоя и на прескок, а на смесена успоредка и земя остава четвърта.
Световна титла в дебюта ѝ на голямата сцена
През 1983 година, когато тя е на крехките 14 години, Стоянова записва името си със златни букви в българската история. Първо тя участва на Европейското първенство в Гьотеборг, където печели бронзово отличие на успоредка и дели бронза на прескок с Лавиния Агаш. Няколко месеца по-късно българката се класира и на Световното първенство в Будапеща, където ще дебютира на състезание от този ранг. Стоянова се представя отлично и минимални неточности я разделят от почетната тройка в многобоя. Тя обаче е безапелационна на прескок и печели златото с 19,825 точки, превръщайки се в първата и единствена до момента българка, станала световна шампионка. Талантливата ни състезателка се представя отлично и на успоредка, като получава трета оценка от 19,850 точки за изпълнението си и съответно бронзов медал. За постиженията си през 1983 година Боряна Стоянова е удостоена със званието Заслужил майстор на спорта. На следващата година е наградена с орден „Народна република България“ – I степен.
През 1984 г., поради бойкота на Летните олимпийски игри през 1984 г., Стоянова участва в алтернативните „Игри на приятелството“. Българският женски отбор се класира на четвърто място в отборното състезание, а Стоянова се класира 7-ма в многобоя и достига три от финалите, като пропуска само този на греда. През 1985 г. родната състезтелка отново участва на световното първенство, където завършва 11-та в многобоя. Във финала на скок пък е на престижната 5-а позиция. На следващата година, на Световната купа през 1986 г., тя се класира 6-та в многобоя и достига до финала на всички дисциплини.
На крачка от олимпийския подиум в Сеул 1988
Стоянова участва в Европейското първенство през 1987 г., където се класира шеста в многобоя и достига три финала, като най-добрият ѝ резултат е 4-о място на земя. По-късно същата година тя се класира на 10-а позиция в многобоя на Световното първенство през 1987 г. и отново завършва пета във финала на скок. След бойкота на Игрите през 1984 година, Стоянова все пак успява да изпълни голямата си мечта и участва на Олимпиадата в Сеул четири години по-късно. Надпреварата в корейската столица се оказва и нейната „лебедова песен“. Тя се класира на 13-о място в многобоя, а във финала на прескок остава на крачка от медала, завършвайки на четвърта позиция с резултат 19,780 точки.
След Игрите в Сеул Стоянова започва да тренира в клуб ЦСКА. Две години по-късно тя се омъжва за бившия си треньор по гимнастика Георги Казаков и ражда син, който същ се казва Георги. Световната шампионка обаче е твърдо против синът ѝ да тръгне по нейните стъпки. Основният ѝ мотив да държи детето си далеч от спорта, който ѝ донесе толкова успехи, са трудностите, с които през години тя се е сблъсквала в залата.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Лошото момче на шотландския футбол, което се превърна в символ на Евертън и Висшата лига
Източник: Актуално
