Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп е готов да въведе глобални мита от 15% – поредната фаза от битката му срещу решението на Върховния съд, което отмени предишните му налози на вноса в страната. На 20 февруари стопанинът на Белия дом обяви, че ще замени анулираните от съда митнически ставки с 10-процентно облагане на всички стоки, внасяни на американска земя. Ден по-късно обаче той написа в социалната си медия Truth Social, че тази ставка ще бъде увеличена до максимално допустимия размер от 15% на неизползвания никога досега търговски закон. Нормативният акти позволява на тези нови мита да останат в сила около пет месеца, преди администрацията да поиска одобрение от Конгреса за удължаване на срока.
10-процентните такси от 20 февруари трябваше да влязат в сила във вторник – 24 февруари. Не е ясно дали увеличената до 15% ставка също ще бъде задействана тогава.
Новият налог – временно решение съгласно раздел 122 от Закона за търговията от 1974 г. – повдига въпроси за страни като Обединеното кралство и Австралия, които бяха постигнали споразумение с Вашингтон за обмитяване навноса им с 10 процента.
Тръмп заяви, че администрацията му е взела решение за повишаване на размера на таксата след преглед на „абсурдното, лошо написано и изключително антиамериканско решение на Върховния съд за митата, издадено вчера (на 20 февруари)“. Да припомним, че с 6 гласа „за“ и 3 „против“ съдиите от най-висшата съдебна инстанция на Съединените щати постановиха, че президентът е превишил правомощията си, когато е въвел мащабните в световен мащаб мита миналата година, използвайки норматимния акт от 1977 г. – Закон за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA).
Според най-новите правителствени данни американските митници вече са събрали най-малко 130 милиарда долара от мита по IEEPA. Веднага след решението Тръмп заяви, че се „срамува от някои членове на съда“ и нарече съдиите, които отхвърлиха търговската му политика, „глупаци“.
Митата на Тръмп са ключов елемент от икономическата му политика, която, според него ще насърчи бизнеса да инвестира и произвежда стоки в Съединените щати, а не в чужбина. Решението на Върховния съд обаче е значителен удар върху властта му и върху програмата му за втория мандат.
Американският президент твърди, че налозите по вноса са необходими за намаляване на търговския дефицит – сумата, с която вносът надвишава износа. Реалността обаче, поне засега, е различна – американският търговски надостиг достигна нова връхова стойност тази седмица, като се увеличи с 2.1% в сравнение с 2024 г. и достигна приблизително 1.2 трилиона долара.
Дрю Грийнблат, собственик на авода за производство на стомана в Балтимор Marlin Steel Wire Products, заяви, че е „много разочарован“ от решението на Върховния съд. „Това е неуспех за бедните хора в Америка, които имаха шанс да се изкачат в средната класа с отлични работни места в производството“, коментира той за „Би Би Си“. Джон Бойд – селски стопанин от Вирджиния, отглеждащ соя, и основател на Националната асоциация на чернокожите фермери, обаче е на друго мнение: „Това е огромна победа за мен и голяма загуба за президента. Не ме интересува как го приемате, президентът Тръмп загуби“
И все пак Али Ренисън – бивш търговски съветник на британското правителство и директор в SEC Newgate, отбелязва: „Макар че може да изглежда като добър ден за свободната търговия, мисля, че търговията всъщност стана много по-хаотична.“ Защото бизнесът сега е изправен пред „много по-разпокъсан подход“ към митата на администрацията на Тръмп.
Това означава, че американските компании ще трябва да плащат 15% мито за внос на повечето стоки в Америка съгласно раздел 122 от Закона за търговията от 1974 година. Но някои продукти ще бъдат освободени, като например критични минерали, метали и фармацевтични артикули. Междувременно, отделни митнически ставки за стомана, алуминий, дървен материал и автомобилни части и сектори, въведени по силата на друг американски закон, остават в сила, незасегнати от решението на Върховния съд.
На 20 февруари служител на Белия дом заяви, че страни, които преди това са постигнали търговски споразумения със Съединените щати, включително Обединеното кралство, ще бъдат включени в глобалните мита съгласно Раздел 122, а не от договорената преди това митническа ставка. Британските сделки в секторите на стоманата, алуминия, фармацевтичните продукти, автомобилите и аерокосмическата промишленост, които представляват по-голямата част от търговията на Острова с американците обаче не са засегнати.
Правителството в Лондон очаква „привилегированата търговска позиция на Великобритания със САЩ“ да продължи и е „въпрос на САЩ да определят“ дали тези сделки все още са в сила. Уилям Бейн – ръководител на отдела за търговска политика в Британските търговски камари, пък се опасява, че реакцията на президента на решението на Върховния съд „може да бъде по-лоша за британския бизнес“.
Новите 15- роцентни митнически ставки са „лоши за търговията, лоши за американските потребители и бизнеса“ и ще „отслабят световния икономически растеж“, каза лидерът на британска бизнес група.
Председателят на Комисията по международна търговия на Европейския парламент заяви за „Би Би Си“, че ще поиска пауза в ратифицирането на търговската сделка между Брюксел и Вашингтон след изявлението на Тръмп. Комисията трябваше да гласува сделката на 24 февруари, но евродепутатът от германската Социалдемократическа партия Бернд Ланге смята, че новите мита повдигат „няколко въпроса“, които се нуждаят от изясняване.
Източник: Banker.bg
