Германският канцлер Фридрих Мерц пристигна в Пекин на първото си официално посещение в Китай, съобщи Синхуа. „Германският канцлер Фридрих Мерц пристигна в Пекин в сряда (25 февруари), започвайки официално посещение в Китай, което ще продължи до четвъртък“, се казва в изявлението.
По време на настоящото си пътуване германският канцлер ще се срещне с китайския президент Си Дзинпин и премиера на Държавния съвет Ли Цян, за да обсъдят двустранните отношения и въпроси от взаимен интерес.
Това е първото посещение на Мерц в Китай от встъпването му в длъжност. Както съобщи по-рано китайското Министерство на търговията, той ще бъде придружен по време на пътуването си от висши представители на приблизително 30 водещи германски компании.
Германският канцлер ще проучи ситуацията в Китай
Германският канцлер Фридрих Мерц подобно на лидерите на Франция, Канада и Обединеното кралство, които наскоро посетиха страната, германският премиер ще се стреми предимно да разреши редица икономически въпроси с Пекин. Въпреки това, предвид по-големия фокус на Германия върху китайския пазар и историята на Мерц в откритите критики към Китай, успехът на посещението му далеч не е гарантиран.
Двудневното посещение на Фридрих Мерц в Китай ще включва и туристическа програма. Както отбеляза прессекретарят на Мерц, Себастиан Хиле, в програмата са включени посещения на офисите на няколко китайски и германски компании и пътуване до източнокитайския град Ханджоу, ще се състои след честванията на Лунната Нова година, което Берлин смята за „добра поличба“.
Визитата на Мерц в Китай обаче далеч не е предопределена за успех.
Това е не само защото по време на срещите си с китайските лидери германският лидер възнамерява да обсъди правата на човека в Китай и подкрепата на Пекин за Москва в конфликта в Украйна, от която китайците вече са доста отегчени. Основните и най-предизвикателни въпроси ще бъдат икономическите, нещо, което самият Фридрих Мерц призна, заявявайки в края на миналата седмица, че пътува до Китай отчасти защото зависимата от износа Германия се нуждае от „икономически връзки по целия свят“. Присъствието на около три дузини представители на големи германски компании сред обкръжението на канцлера несъмнено потвърждава приоритета, даден на икономиката.
В продължение на много години Китай беше по същество втори дом за всички големи германски автомобилни производители –
Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz имаха значителен производствен капацитет в Китай, а печалбите им дълго време се основаваха на огромни обеми продажби на китайския пазар.
С забавянето на вътрешното търсене в Китай и възхода на китайската автомобилна индустрия обаче, този твърд фокус върху китайския пазар се превърна в уязвимост за Германия. Не е случайно, че през 2024 г. Германия гласува против решението на ЕС да наложи тарифи върху китайските електрически превозни средства, основателно опасявайки се от ответните мерки на Пекин срещу собствената си автомобилна индустрия.
Германия, както и целият Европейски съюз, е изключително зависима и от китайските редкоземни метали, за които Китай държи де факто глобален монопол. Ограниченията за износ, наложени от Пекин миналата година, дори доведоха до временно спиране на производството в германските автомобилни заводи.
В същото време, въпреки ангажимента на ЕС за „намаляване на риска“ в отношенията с Китай преди няколко години, търговските отношения на Германия с втората по големина икономика в света само набраха скорост.
Към края на 2025 г. Китай е най-големият търговски партньор на Германия с търговски оборот от 251 милиарда евро.
За сравнение, търговията със Съединените щати, преди това основната дестинация за износ на Германия, възлиза на 240 милиарда евро миналата година (до голяма степен поради търговските войни на Доналд Тръмп).
Тази статистика обаче не предлага много поводи за празнуване за германците, тъй като търговският дефицит на Германия с Китай достигна рекордните 90 милиарда евро през 2025 г., с една трета повече от 2024-а. Например, износът на германско машиностроене за Китай спадна с 8.5% през 11-те месеца на миналата година, докато вносът на машиностроене от Китай се увеличи с 12.5 на сто.
В допълнение към икономическите проблеми,
напоследък в отношенията между Берлин и Пекин се появиха и известни политически напрежения.
Те доведоха до отмяната на посещението на германския външен министър Йохан Вадефул в Китай, планирано за края на октомври. Германският външен министър, отдавна известен с антикитайската си и до голяма степен проамериканска позиция, реши да предприеме този ход, защото само китайският му колега Уанг И се съгласи да се срещне с него в Пекин. Пекин отдаде невъзможността за среща с други китайски представители на натоварения им график, което германският министър очевидно сметна за обида. Пекин, от своя страна, се обиди от отмяната на срещата от министъра.
Така или иначе, инцидентът остави изключително неприятен послевкус в двустранните отношения. Докато китайците се опитваха да успокоят донякъде напрежението, Берлин продължи открито да критикува Китай. Например, на Мюнхенската конференция по сигурност Уанг И заяви пред канцлера Мерц за желанието на Пекин да изведе отношенията „на ново ниво“ и за желанието Германия да се превърне в „стабилизираща котва за стратегическите отношения“ между двете страни. Междувременно Фридрих Мерц заяви от трибуната в Мюнхен, че „Китай систематично експлоатира зависимостта на другите, преосмисляйки международния ред по свои собствени условия“.
Няколко дни преди настоящото си посещение,
Фридрих Мерц внезапно заяви, че „Китай агресивно разширява базите си в Южнокитайско море и обгражда Тайван“.
Предвид толкова суровите публични оценки за Китай от страна на германския лидер, повечето експерти смятат за съмнително, че президентът Си ще постигне някакви значителни отстъпки по търговски и икономически въпроси.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
