Темпът, с който се развива Изкуствения интелект, е несравним с всичко наблюдавано досега. Скептиците поставят под съмнение дали може да „мисли“ самостоятелно, тъй като той в крайна сметка използва вече създаденото от хората и го прилага към нови данни и области. Обаче по сходен начин човешкият мозък разширява собствените си възможности. От тази гледна точка се питаме дали разликата между човешкото и машинното „мислене“ е съществена и дали изобщо има значение за икономическия резултат.
В последните си изследвания на големите езикови модели Хауард Маркс – съосновател и съпредседател на Oaktree Capital Management и автор на книгата Mastering the Market Cycle: Getting the Odds on Your Side стига до извода, че изкуственият интелект не бива да се възприема като търсачка, която просто извлича и възпроизвежда информация. Според него той е компютърна система, способна да синтезира данни и да разсъждава въз основа на тях.
Според Маркс темпът на развитие на ИИ е безпрецедентен и води до последици, каквито досега не са съществували. В миналото инфраструктурата за нови технологии се изграждаше предварително и често оставаше неизползвана с години. При него ситуацията е обратната – търсенето вече е налице и расте бързо, докато предлагането е ограничено. Освен това той притежава степен на автономност, каквато никоя друга технология не е имала. По думите му ИИ ще поеме задачи, които хората не са си представяли, а вероятно и такива, които не са съществували, докато самата технология не ги е „създала“.
Пазарът на модели за програмиране се разраства изключително бързо през последните година-две. Маркс поставя въпроса защо инвеститорите не са отчели и оценили навреме потенциала на ИИ да трансформира софтуерната индустрия, преди скорошния спад на акциите в сектора. Според него това е пореден пример за човешката склонност да не се интегрира нова информация в мисленето – често заради когнитивен дисонанс или други поведенчески пристрастия и същевременно подсказва как ИИ може да промени самия инвестиционен процес.
Той има способността да обработва повече данни от всеки инвеститор, да ги запаметява по-добре и по-ефективно да разпознава историческите модели, предшестващи успеха. В същото време, подчертава Маркс, му липсват ключови човешки качества. Успешните инвеститори не са просто бързи и беземоционални обработчици на информация – те се справят с напълно нови ситуации, вземат субективни решения и разчитат на интуиция. Тъй като значителна част от инвестирането остава спекулативна дейност, а той не е напълно надежден, Маркс смята, че е малко вероятно да бъде безпогрешен инвеститор.
По въпроса дали ИИ представлява балон Маркс заявява, че самата технология е напълно реална и притежава потенциала коренно да промени бизнес средата и голяма част от ежедневния живот. Той отбелязва, че вече се използва широко и търсенето му е реално.
Остава открит въпросът дали мащабът на инвестициите в ИИ инфраструктура е прекомерен. Маркс посочва, че все по-голям дял от средствата се насочва към капиталови разходи за внедряване на модели (inference capex), а не за тяхното обучение. Докато обучението е било по-скоро спекулативно, разходите за внедряване са пряк отговор на реално пазарно търсене. Това търсене вече води до значителен ръст на приходите, което на практика оправдава направените инвестиции.
Той отбелязва още, че част от приходите в сектора на AI засега имат „кръгов“ характер, тъй като компаниите купуват продукти и услуги една от друга. В дългосрочен план обаче веригата на приходите трябва да се опира на крайни потребители, които плащат за реална икономическа стойност. Макар това все повече да се случва, остава неясно каква част от приходите все още са кръгови.
В заключение Маркс прави разграничение между утвърдените технологични гиганти, за които ИИ е само част от вече силен и печеливш бизнес, и стартъпите с многомилиардни оценки. Той счита, че е малко вероятно днешните оценки на компании като Microsoft, Amazon и Google да се окажат катастрофално завишени. За разлика от тях, много от младите компании могат да се разглеждат като лотарийни билети – повечето ще се окажат без стойност, но малцина ще донесат изключителни печалби.
Обобщението на Маркс е, че потенциалът на ИИ по-скоро е подценен, отколкото надценен. Това обаче не означава, че инвестициите в него са евтини или справедливо оценени. Затова, най-разумният подход остава умерена експозиция, прилагана избирателно, с дисциплина и предпазливост.
Четете още: Google планира да удвои разходите си за технологии за изкуствен интелект през 2026 г.
Източник: Banker.bg
