Българското земеделие е изправено пред едно от най-сериозните си изпитания през последните години. Комбинацията от неблагоприятни климатични условия, пазарна волатилност, засилен внос и липса на ефективни защитни механизми поставя под натиск два стратегически сектора – производството на слънчоглед и картофи. Данните и реакциите от бранша рисуват тревожна картина на фалити на търговци на зърно, непродадена продукция в складовете, срив в цените и усещане за институционална безпомощност.
Вносът на слънчоглед и ценовият шок
Първият кораб с аржентински слънчоглед акостира на „Пристанище Варна“ на 25 февруари, а до края на сезона се очакват още десет, с общо количество около 400–450 000 тона. Само тази първа вълна представлява между една шеста и една седма от годишното производство на България, но влиза на пазара в рамките на около 15 дни. Именно тази концентрация създава ценовия шок. В същото време в складовете у нас остават приблизително 600 000 тона непродаден български слънчоглед.
Аржентинската продукция се предлага на цена от около 475 долара (403 евро) за тон. Още преди разтоварването ѝ цените на вътрешния пазар са спаднали с около 50 евро на тон, а за десет дни понижението в България и Румъния достига 10 процента. За фермерите това означава директна загуба. При добиви от 100–120 килограма от декар приходите са приблизително 120 лева, докато разходите достигат 170 лева.
Българските производители се оплакват от различни изисквания и нелоялна конкуренция. В Южна Америка липсват въглеродни квоти като в Европейския съюз, регулациите са по-слаби, а около 80% от производството е генномодифицирано. Това намалява себестойността и увеличава конкурентоспособността на чуждото производство. Съществуват и опасения, че суровината ще бъде преработена у нас и впоследствие изнесена като европейска продукция, което поставя въпроси за проследимостта и етикетирането.
Лабораторните анализи на Българската агенция по безопасност на храните показват, че съдържанието на тежки метали – олово, кадмий и никел, в аржентинския слънчоглед е под допустимите норми. При проверките за остатъчни пестициди са установени пиримифос-метил, делтаметрин и малатион. Докато първото вещество е под максимално допустимата стойност, при малатион и делтаметрин са отчетени нива съответно около три и пет пъти над нормата. Това означава несъответствие с изискванията по отношение на пестицидите.
Вносителят е декларирал, че суровината ще бъде използвана за индустриална преработка и износ към трети страни и няма да се предлага на българския пазар. Това обаче не е никакво успокоение, защото подобна стока не бива да се предлага на нито един пазар.
Служебният министър на земеделието Иван Христанов заяви публично, че държавата няма да допусне пестициди в храната и че продукцията от тази суровина ще напусне ЕС. Очакват се още десет кораба със сходни количества, като подходът към контрола ще бъде същият. Но въпреки уверенията, браншът се съмнява, че има капацитет за постоянен и задълбочен контрол, особено при огромни обеми.
Международната среда допълнително усложнява ситуацията. Експерти от Електронната зърнена борса на Украйна отбелязват, че новините за българския внос от Аржентина са засилили натиска върху цените на слънчогледовото масло в региона. В Украйна изкупните цени на слънчогледовото семе са паднали до 29 500–30 500 гривни за тон (600–620 долара без ДДС). Така вътрешният български пазар се оказва част от по-широка ценова спирала.
Трябва да се отбележи, че освен вноса имаше и няколко тежки за селското стопанство години. Например 2024-та бе трудна за производителите заради горещото и сухо време през юли и август. За 2025 г. беше предвидено увеличение на площите до около 985 хиляди хектара и реколта от 1.8 до 2 милиона тона. Но при сегашните ценови нива тези прогнози не гарантират рентабилност.
Междувременно България остава значим износител на слънчоглед, като около 95% от слънчогледовия шрот се реализира зад граница поради слабо развитото животновъдство у нас.
Свръхпроизводство и дъмпинг при картофите
Производството на картофи е в сходна, но още по-драматична криза. Малките стопанства са успели да реализират продукцията си през лятото, но по-големите производители държат пълни складове с непродадени количества. Заради ниските цени и продължаващия внос част от картофите се развалят и се връщат на полето като тор.
Според представители на бранша в Германия, Франция и Полша има над 1 милион тона свръхпроизводство, което се изнася и се предлага на изключително ниски цени.
Реалната себестойност на килограм картофи в ЕС е между 35 и 45 евроцента, докато вносните картофи влизат на българския пазар на около 11 евроцента. Това означава загуби от над 50% спрямо себестойността. При такива условия местните производители не могат дори да покрият разходите си, камо ли да инвестират в семена и торове за следващата кампания.
Площите с картофи у нас са се свили от 100 000 на 50 000 декара само за четири години. Затова от сектора предупреждават, че ако не бъдат предприети адекватни мерки, картофопроизводството може да изчезне.
Изчисленията показват, че при временно ограничаване на вноса наличните количества биха се реализирали в рамките на седмица до десет дни. В същото време Франция одобри 300 милиона евро помощ за своите производители. У нас пък подкрепата остава ограничена, въпреки че за 2025 г. бе обявен рекорден финансов ресурс за земеделието.
В селското ни стопанство има доста проблеми за решаване. Свободната търговия в рамките на ЕС и глобалните пазари създават както възможности, така и неравнопоставеност. Когато българските фермери са поставени в конкуренция с производители, които работят при различни регулации, мащаби и нива на подпомагане, резултатът е предвидим и ние сме от страната на губещите.
Ако държавата не намери баланс между отворените пазари и защитата на чувствителни сектори, рискът е не просто временна криза, а трайно свиване на ключови производства в българското земеделие.
Източник: Banker.bg
