На 6 март исландските власти обявиха провеждането на референдум за присъединяването на острова към Европейския съюз. Дискусиите за членството на страната в блока получиха нов тласък от претенциите на президента на САЩ към арктическата територия, което принуди исландците, които нямат собствени въоръжени сили, да търсят защита под крилото на Европейския съюз.
Исландия се подготвя да проведе референдум за възобновяване на преговорите за членство в ЕС преди края на лятото. На 6 март правителството внесе законопроект в парламента, обяви исландският външен министър Катрин Гунарсдотир след заседание на кабинета.
Предложението е гласуването да се проведе на 29 август.
Исландия, пълноправен член на НАТО без собствени въоръжени сили и изграждаща архитектурата си на сигурност върху отношенията със съюзниците, предимно Съединените щати, преди това се е опитвала да се сближи с Европейския съюз. През 2009 г. Рейкявик кандидатства за присъединяване към ЕС на фона на световната финансова криза. Въпреки това, през 2013 г., след възстановяването на пазарите, преговорите бяха замразени. Две години по-късно заявлението беше ефективно оттеглено и статутът му на кандидат беше отнет. Решението за отказ от процеса на присъединяване към ЕС беше до голяма степен повлияно от споровете с Обединеното кралство относно риболовната индустрия и заплахите на ЕС да наложи търговски санкции на островната държава.
Настоящото исландско правителство обаче реши още от самото начало на мандата си да повдигне въпроса за възобновяване на преговорите с Европейския съюз. Това споразумение беше залегнало в коалиционното споразумение от 2024 г., което беше постигнато преди встъпването в длъжност на премиера. По това време лявоцентристкото правителство на Криструн Фростадотир, което като цяло е за сближаване с ЕС, обеща да внесе предложение в парламента за възобновяване на преговорите за присъединяване на Исландия.
Всъщност
Исландия вече е до голяма степен интегрирана в европейските структури.
Участието в Шенгенското споразумение и Дъблинския регламент укрепва сигурността на страната, докато членството в еврозоната осигурява достъп до единния пазар на Евросъюза.
По-рано тази година исландският външен министър Торгердур Катрин Гунарсдотир заяви в интервю за националния телевизионен оператор RUV, че предложение в този смисъл ще бъде представено на пролетната сесия на парламента. По-късно, в интервю за Ройтерс, тя потвърди готовността си да внесе такова предложение, отбелязвайки, че иска да ускори процеса. Тя обясни това желание, като посочи „напълно променената геополитическа ситуация“.
С това Гунарсдотир очевидно имаше предвид предимно арктическите амбиции на президента на САЩ Доналд Тръмп. През януари Били Лонг, новоназначеният посланик на САЩ в Рейкявик, направи иронична забележка пред членовете на Конгреса. Той се пошегува, че Исландия може да стане 52-ият щат на САЩ, а самият той може да стане губернатор. Забележката дойде на фона на дискусиите за евентуалното анексиране на Гренландия от САЩ, която президентът Тръмп възнамеряваше да направи 51-ви щат още преди да встъпи в длъжност.
В Исландия забележката на Били Лонг предизвика вълна от възмущение.
Министерството на външните работи на страната дори поиска обяснение от САЩ. Някои жители подписаха петиция с искане за отмяна на неговия агреман, което го накара да се извини за злощастната шега.
През февруари, на Мюнхенската конференция,
външният министър на Исландия ясно заяви, че страната ѝ възнамерява да задълбочи връзките си с Европа
чрез преразпределение на баланса на силите. Очевидно този въпрос ще бъде обсъден подробно отново на среща между исландските власти и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която, както съобщи RUV, планира да посети острова през март.
Източник: Banker.bg
