Натискът и икономическите последици от войната в Близкия изток се разпространяват извън региона. Пристанищата в Персийския залив се превърнаха във военни цели. Жизненоважният Ормузки проток е ефективно затворен, което води до рязко повишаване на разходите за гориво и за транспортиране на товари. Плавателните съдове не могат да достигнат центъра за контейнери, който обработва по-голям обем от Ротердам между четири континента. Въздушният товарен превоз, който бездейства от седмица, ще се нуждае от време, за да се справи с натрупаните задължения докато местните превозвачи се стремят възобновят полетите в най-скоро време.
Конфликтът между американско-израелския алианс и Иран се задълбочава с навлизането си във втората седмица, напрягайки глобалните вериги за доставки и предизвиквайки тревоги за скокове на цените, невиждани от пандемията от КОВИД-19 насам.
За компаниите, изложени на пазара в региона, рисковете са недостиг на ключови компоненти, по-високи разходи и по-малки маржове на печалба. Ако тези ефекти стигнат до магазините, това е още един потенциален натиск върху потребителите в момент, когато много от тях вече покриват трудно ежедневните си разходи.
На финансовите пазари акциите, облигациите и убежищата при кризи, включително щатският долар, отразяват тези инфлационни опасения, както и заплахите за домакинствата и бизнеса. Те са особено остри за страните, които все още не са справили с наследството от бюджетните дефицити от ерата на КОВИД, пораженията върху пазара на труда и слабия растеж.
В тази връзка от Банкок управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева подчерта, че глобалната икономика е забележително устойчива, но „тази устойчивост е подложена на изпитание отново и много страни навлизат в по-голяма несигурност с изчерпани буфери.“
Тя посъветва централните банкери да бъдат по-внимателни, а фискалните власти да бъдат са много прецизни при прилагането на стимули, предвид съществуващите дългове в много страни. „Всеки шок, който идва в допълнение към предишния, изправя света в по-трудна позиция“, каза Георгиева.
Отвъд старата инфраструктура на търговията със стоки, бомби падат и върху основите на дигиталната икономика: центровете за данни. Удари с дронове повредиха три съоръжения, управлявани от Amazon.com в Обединените арабски емирства и Бахрейн.
Засега много икономисти казват, че общото въздействие върху световния БВП вероятно ще бъде умерено и неравномерно, но тези сметки ще се променят в зависимост от продължителността на конфликта.
Към несигурността в световната търговия се добавя и липсата на ясна пътна карта за митническата политика на Вашингтон. В Съединените щати членът на управителния борд на Федералния резерв Кристофър Уолър заяви, че не изключва потребителите да изпаднат в шок от някои разходи, защото цените на газа се качват. Той направи изказването си преди доклада на Министерството на труда на 6 март, който показа, че работодателите неочаквано са съкратили работни места през февруари и нивото на безработица се е повишило – белези за нестабилност на пазара на труда в страната.
Според анализ на икономическия екип на агенция „Блумбърг“, най-големите глобални икономически проблеми идват от енергийните пазари, защото около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ преминават през Ормузкия проток. Азиатските страни, включително водещи стопанства като Китай, Индия, Корея и Япония, са водещи купувачи на петрол от Персийския залив.
По райони последиците ще бъдат разпределени неравномерно.
Главният икономист на Capital Economics Нийл Шиъринг отбелязва, че Азия, еврозоната и Обединеното кралство са по-изложени на риск от Съединените щати. Oxford Economics понижи на 5 март прогнозата си за икономически растеж на Великобритания за 2026 г. с мотив, че конфликтът в Иран ще повиши инфлацията и сметките за енергия за домакинствата.
Официални представители на Европейската централна банка увериха, че са бдителни за случаи на инфлационни изблици, а ръководителите с операции в региона все още не натискат бутона за паника.
„Виждаме свят, който е наистина под стрес – това е ясно“, коментира Щефан Хартунг – главен изпълнителен директор на „Роберт Бош“ – най-големият производител на авточасти в света. Но очаква трудностите да са краткотрайни, а и много компании са повишили стабилността си след пандемията. Хартунг смята, че при по-ограничения транспортен капацитет „трябва да бъдем по-скоро като във времената на КОВИД“ и омаловажава възможността за широко разпространен недостиг в индустрията. „Подозирам, че в дългосрочен план ще видим стабилизация“, каза той.
Администрацията на Доналд Тръмп се опитва да облекчи кризата с енергийните доставки, която допринесе за повишаване на цените на дребно на бензина в Съединените щати до най-високото ниво по време на неговия президентски мандат. На 5 март тя даде възможност на Индия временно да увеличи покупките на руски петрол, а финансовият министър Скот Бесънт заговори за временно отпадане на санкциите срещу руското черно злато, което е произведено и бездейства на танкери в морето – обрат в политиката, отразяващ загрижеността за енергийните трусове.
Но тревогите на световната икономика се разрастват отвъд петрола, природния газ, реактивното гориво и бензина.
Икономистите на „Блумбърг“ изчисляват, че почти 7% от световния износ на торове, близо 6% от благородните метали, 5.3% от алуминия и алуминиевите изделия и 4.4% от цимента и други неметални минерали са били изпратени от пристанищата на Персийския залив „и са изложени на риск от прекъсване“.
„Това е значимо събитие не само в Близкия изток, но и за веригите за доставки и за света“, казва Ян Риндбо – главен изпълнителен директор на датската корабна компания D/S Norden A/S – един от най-големите превозвачи на суровини в света. Кораб, нает от Norden, разтоварил зърно в Саудитска Арабия, се канел да напусне Персийския залив миналата събота, когато била издадена иранска заповед екипажите да се върнат.
„Колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова по-голяма е загрижеността за това какво означава той за света“, споделя Риндбо в интервю. „Виждаме как хората правят крачка назад. Възможно е да не купуват толкова суровини, колкото биха купували (ако нямаше война), докато чакат да видят как ще се развие ситуацията.“
Доставките от региона скоро ще бъдат с по-висока надбавка.
Германският производител на гуми Continental подчерта рисковете на 4 март, предупреждавайки, че конфликтът може да повлияе на продажбите и печалбите, като увеличи разходите и наруши дейността му. „В много ранен етап сме в тази ситуация“, каза главният изпълнителен директор Кристиан Кьотц. Но войната вече създаде „по-голяма несигурност“.
В краткосрочен план цените на въздушните товари могат да се удвоят или утроят за полети, преминаващи през хъбовете в Близкия изток, посочва Ниал ван де Вау – главен директор за въздушни превози на товари в базираната в Осло дигитална платформа Xeneta.
С бездействащите на летищата товарни машини, до 18% от световния капацитет изчезнаха тази седмица. Туризмът и бизнес пътуванията също пострадаха.
Летище „Хийтроу“ в Лондон – най-натовареното в Европа, регистрира 300 отменени полета от избухването на конфликта, като се очакват още прекъсвания, информира главният изпълнителен директор Томас Уолдби. Но отказа да каже колко струва прекъсването на ден. „Не говорим за значителна сума – все още не“, резюмира той. „Ако продължи много дълго време, тогава ще трябва да му мислим.“
Държавната авиокомпания Etihad заяви в петък, че ще върне ограничен брой полети между своя хъб в Абу Даби и редица дестинации в Европа, Индия, Съединените щати и Близкия изток, включително Рияд. Emirates планира да възобнови дейността си, след като полетите бяха временно спрени. Qatar Airways смята да изпълнява ограничени полети до Доха на 8 март от Лондон, Париж, Мадрид, Рим, Франкфурт и Банкок.
Контейнерните линии също се адаптират, макар че са по-тромави към бързи движения и по-податливи на атаки. Дневните резервации, направени от собственици на товари, които искат да внасят стоки в пристанища източно от Ормуз, са спаднали с 81% само за два дни тази седмица, според Vizion, която показва веригата за доставки.
В Персийския залив има приблизително 100 контейнеровоза, които не могат да напуснат поради рискове за сигурността, въпреки обещанието на Тръмп да осигури безопасно преминаване с помощта на военноморски конвои. Десетки други чакат да влязат в него или са били пренасочени към други входове, което увеличава капацитета и повишава риска от задръствания на други места.
Пренасочване на кораби
Световните гиганти в корабоплаването MSC Mediterranean Shipping, AP Moller-Maersk и няколко други са спрели резервациите за маршрути, свързващи Азия с Близкия изток, и за услуги между региона и Европа. Това означава, че задръстванията се разпространяват бързо не само в зоната на военния конфликт, но и в цяла Азия, тъй като плавателните съдове разтоварват каргото, предназначено за Близкия изток, в най-близкото безопасно пристанище.
Нава Шева – най-натовареното контейнерно пристанище в Индия, разположено точно на изток от Мумбай, е било претоварено с 64% към 6 март – сериозен скок в сравнение с 10% на 1 март, съобщава Дестин Йозгюр – старши пазарен анализатор в Xeneta. Подобно е положението и в Сингапур и Коломбо, където нивата на задръстване вече са над 40 процента.
„Някои второстепенни пристанища, които очакваме да бъдат използвани като разпределителни центрове, като Дар ес Салам, вече са с претоварване от 50% и времето за изчакване е скочило до 5+ дни на кораб“, допълва госпожа Йозгюр в публикация в социалните медии на 6 март.
Спирането на големи нефтохимически съоръжения и рафинерии в района на Персийския залив се отразява далеч отвъд пазарите на горива до фармацевтични вериги за доставки, медицински опаковки и други здравни продукти, посочва ван де Вау.
„Разбира се, това е трудна ситуация“, коментира главният изпълнителен директор на DHL Group Тобиас Майер, визирайки регионалните ограничения върху въздушните товарни превози. Той очаква „известни задръствания през следващите дни и седмици“, включително и при морския транспорт, и ще трябва да се търсят „нови ротации за плавателните съдове.“ Майер допълва, че DHL разполага своя флот от камиони, „за да превозва товари до летища, които са отворени“.
Източник: Banker.bg
