Тръмп даде четири седмици на войната с Иран, но ако конфликтът се проточи, икономисти предупреждават, че еврото може да се обезцени, а известният икономист Даниел Щелтер отива още по-далеч, прогнозирайки пълна рецесия. Войната с Иран от края на февруари предизвика енергиен ценови шок и засегна цените на петрола, бензина, дизела и газa, предава Euronews.
По-високите разходи за потребителите и за енергоемките индустрии като химическата и стоманодобивната също оказват натиск върху германската икономика, която и без това е под напрежение заради неособено добрите икономически прогнози.
Сега под натиск е и еврото, което в момента се търгува около 1.16 долара. Европейската валута може да бъде особено силно засегната, ако се реализира сценарият войната с Иран да продължи значително по-дълго от „четирите седмици“, обявени от президента на САЩ.
Икономистът Даниел Щелтер предупреждава, че „еврото, което и без това е структурно слабо заради ниския растеж, високия дълг и политическите разногласия, ще бъде подложено на допълнителен натиск, тъй като капиталът ще се насочи към инвестиции в долари, считани за по-сигурни“, казва той пред Euronews.
Главният икономист на ING Bank Карстен Бжески също предупреждава, че „при подобен сценарий доларът ще поскъпне първи, а еврото ще се понижи още повече“.
Колко опасно ниско може да падне еврото?
Най-лошият сценарий за еврото би се реализирал при продължителна регионална ескалация в Близкия изток с мащабни енергийни сътресения, засягащи Европа. В условия на криза инвеститорите по-често се освобождават от акции и търсят „сигурни убежища“ като щатския долар. Колкото повече се купуват активи, обвързани с долара, толкова по-ценен става той и толкова повече пада еврото.
Бжески заяви пред Euronews, че „ако блокадата в Ормуз продължи по-дълго, тоест няколко седмици, цената на петрола може да достигне 100 долара за барел или повече. При такъв сценарий доларът ще поскъпне първи, а еврото ще се понижи още повече – вероятно до около 1.10 долара за евро“.
В този случай курсът евро-долар може да спадне до между 1.10 и 1.12 долара или дори по-ниско. Това би означавало значителна загуба на стойност спрямо долара – около 5% до 8%. Почивка в САЩ, включително хотели, самолетни билети и пазаруване, също би станала по-скъпа, а вносни стоки като петрол, електроника и суровини ще струват повече при превалутиране в евро.
Спад от 5% до 8% през следващите седмици би бил най-ниското ниво от енергийната криза през 2022–2023 г., предизвикана от пълномащабното нахлуване в Украйна.
Това развитие „не означава непременно рецесия“ в Германия, „но този най-лош сценарий би бил сериозна спирачка за възстановяването, което в момента започва да се очертава“, обяснява Бжески.
Щелтер обаче прогнозира още по-дълбок спад.
В най-лошия сценарий смятам, че еврото може да падне значително под нивата от кризата през 2022–2023 г. и временно дори под паритета с долара, тоест до около 0.90–0.95 долара за евро.“
Рецесия? Тежки последици за Германия
Икономистът Даниел Щелтер вижда особено сериозни последствия за Германия при най-лош сценарий – например блокада в продължение на няколко месеца, продължителна война или разрушаване на ключова инфраструктура.
По-високите енергийни цени действат като допълнителен данък, който потиска потреблението и инвестициите. Вече отслабени индустриални икономики като Германия ще изпаднат в дълбока рецесия, а цялата еврозона поне в техническа рецесия“, обяснява Щелтер.
По думите му печалбите в енергоемките отрасли, като химическата индустрия, стоманодобива, автомобилостроенето и машиностроенето, ще се сринат. Европейските борсови индекси вероятно ще паднат „много по-рязко от американските пазари“.
Бизнес моделът „енергията влиза, индустрията излиза“ ще бъде подложен на нов натиск. Стагфлацията – висока инфлация в комбинация със слаб растеж – може да предизвика вълна от разпродажби на германския индекс DAX, тъй като паникьосани инвеститори се опитват едновременно да разтоварят акциите си.
Колкото по-дълга е блокадата, толкова по-тежки са последствията
По-продължителна блокада би създала дисбаланс на лихвените и облигационните пазари.
В крайна сметка Европейската централна банка ще трябва отново да се намеси по-силно на пазара, за да предотврати нова дългова криза“, казва Щелтер.
Причината е, че „номиналната доходност по дългосрочните облигации може първоначално да се повиши заради опасенията от инфлация, но същевременно напрежението при силно задлъжнелите държави, включително Франция, ще се увеличи заради растящите рискови премии“.
Дори „екстремни ценови скокове“ са възможни, предупреждава Щелтер, при ескалации като атаки срещу танкери или физически щети по инфраструктурата. Тогава може да се стигне до т.нар. „енергиен черен лебед“- събитие в енергийния сектор с огромни последици, като внезапни прекъсвания на доставките или ценови експлозии, които биха разтърсили световната икономика.
Подобен шок би възродил дебата за енергийно разпределение, спиране на производства и изнасяне на индустрията в чужбина“, казва Щелтер.
Износът също може да се срине въпреки по-евтиното евро, което по принцип прави германските стоки по-конкурентни. Причината е, че глобалното търсене спада, тъй като по-високите енергийни цени натоварват цялата световна икономика, особено енергийно зависимите държави като Китай, Индия и САЩ. В резултат предприемачите там харчат по-малко средства, което означава и по-малко поръчки за германската индустрия.
Заплашена ли е стабилността на еврозоната?
Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се окаже в трудна дилема. Тя има законов мандат да поддържа инфлацията около 2% в средносрочен план. Ако войната с Иран продължи кратко, ЕЦБ би трябвало да понижи лихвите, за да подкрепи икономиката: по-ниските лихви правят заемите по-достъпни, което може да стимулира инвестициите и потреблението.
Но ако конфликтът се проточи, възниква проблем – ЕЦБ няма да може да понижи лихвите като икономическа подкрепа заради завръщането на инфлацията. Вместо това тя може да бъде принудена да направи пауза или дори да повиши лихвите. Тогава еврото вероятно ще остане под натиск. В същото време икономиката ще загуби инерция, а в най-лошия случай може да се стигне до стагнация и рецесия. Това би довело и до изтичане на капитали от Европа.
Повишаването на енергийните цени математически ще увеличи инфлацията в еврозоната поне с още един процентен пункт, ако цените останат високи в продължение на няколко месеца“, обяснява Щелтер.
В същото време растежът се срива, което според него е „класическият капан на стагфлацията“.
Политическият натиск да се подкрепят силно задлъжнелите държави чрез ниски лихви и покупки на облигации нараства. Това поставя ЕЦБ още повече в ролята на прикрито финансиране на държавите – нещо, за което предупреждавам от години.“
„В логиката на моите предишни аргументи подобен конфликт засилва съмненията относно дългосрочната стабилност на настоящия паричен ред в еврозоната“, добавя той.
Бърз край – щастлив край?
Бърза деескалация на войната с Иран и конфликт в Близкия изток, продължаващ не повече от 4–5 седмици, може отново да постави еврото на малко по-добра траектория. Засега обаче остава напълно неясно кога и как ще приключи войната. Силната съпротива в Иран и от страна на иранското ръководство срещу т.нар. „смяна на режима“ може в най-лошия случай да проточи конфликта с месеци.
Няма да има проблем, ако конфликтът приключи след няколко седмици и критичната енергийна инфраструктура в Саудитска Арабия и Катар не бъде сериозно повредена“, заключава Щелтер.
Източник: Economic.bg
