Пак изпаднахме в предизборна наркомания. При която здравият разум отстъпва изцяло на дивия популизъм и води да поредното превишаване на еднократната доза. Знайни и незнайни политически черноработници се сещат за „хората” не с оригинални идеи, а чрез правене на помен с чужда пита. Бъркат щедро в държавната каца и разхвърлят, без да държат сметка за бюджетните баланси. Това е купуване на избори без никаква, камо ли наказателна, санкция.
И това продължава вече втора петилетка. След ситите години на бюджетни излишъци още в първите дни на ковид пандемията държавната кесия беше развързана. Не че нямаше необходимост, но да се хвърлят пари в безумни мерки като затваряне на паркове и надбавки за високите пенсии, беше безотговорно. Но! „За хората!”.
После дойде войната на Русия в Украйна, а с нея и скъсаните вериги за доставки. Компенсации за ток, за дизел и газ, за всичко – без мас и праз. Не само за баба и внуче, но и за „Лукойл Нефтохим” примерно.
Дойде сглобката, която рязко наду бузите не само на социално слабите и работещите бедни. Без никой да мисли, че парите, с които стана това, не са заработени. Естествено някак си дойдоха служебните правителства, всяко от тях със собствен принос в изтръскването на брашнения чувал.
Добре че се зададе еврото, та успяхме със счетоводни номера да се включим в 3-те процента дефицит. За кратко, да не се излагаме пред чужденците.
Сега разхищението продължава.
Увеличените държавни разходи в началото на годината са основната причина за влошаването на бюджетното салдо, а трудният разговор за ограничаване на дефицита тепърва предстои. Това коментира преди дни старши икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
През януари държавният бюджет е бил на излишък от около 212 млн. евро, но още през февруари се отчита дефицит от около 600 млн. евро. Основната причина за тази промяна е сериозният ръст на разходите, най-вече за персонал и издръжка. В нереформирани сектори, безусловно.
Положението е подобно като в началото на 2025 година.
Признатото макро разхищение веднага се превърна в стартов сигнал за тези, които не се бяха наредили по-рано на опашката за държавни подаяния. Шофьорите от градския транспорт във Варна блокираха Аспаруховия мост, пощаджийките от цялата страна решиха да бездействат в първия ден за изплащане на и без това закъснелите с два дни пенсии.
Прави ли ви впечатление, че единствените, които задръстват улиците, са хора, на които се плаща от бюджета? БДЖ, НКЖИ, Пощи, общински и държавни транспортни фирми и държавни предприятия. Само те и техните синдикални лидери!
Резултатът винаги е един и същ. Поредният “даващ” политик им казва – ето ви едни пари от данъците на хората, бъдете спокойни и гласувайте за мен.
До следващия път.
И отново прекаляване с еднократната доза. Вместо отдаване на концесия на услугите, които общини и държава сега предоставят и спешна приватизация на държавните предприятия.
„ДПС – Ново начало“ внесоха предложение в бюджета на Държавното обществено осигуряване да се впишат и великденски надбавки. От партията предлагат по 55 евро за пенсионерите под прага на бедността и по 15 евро за останалите. От формацията припомнят, че миналата година мярката отново беше приета по нейно предложение и достигна до близо 680 000 пенсионери.
Жалко, защото пенсионерският живот не е лек, но номерът на Пеевски изглежда само като надцакване кой повече милее за възрастните. При положение, че ръст на пенсиите е заложен и в предстоящия удължителен бюджет.
„Българските граждани трябва да бъдат спокойни. Дори да не бъде приет т.нар. удължителен закон за бюджета, няма никаква опасност за социалните плащания и пенсиите. Потвърждавам новината, че от първи юли тази година осъвременяването на пенсиите, отпуснати до края на миналата година, ще бъде със 7.8 процента.“ Това заяви министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов.
Костадин Костадинов пък възкликна: „Защо ДПС не заложиха това в техния бюджет? Всичко това изглежда толкова грозно и пошло.”
Глас в пустиня остава този на Богданов: „Имаме увеличение на разходите от малко над 20% за първите два месеца на годината. Приходите също растат – с около 13%, но това не е достатъчно, за да догонят разходите“.
С две думи „копаем дъното”.
„Миналата година разходите за издръжка в министерствата се увеличиха с около 25% при инфлация 5 процента. Очевидно има раздуване на разходите“, предупреждава икономистът. Според него това означава, че следващият редовен бюджет ще трябва да решава сериозен проблем – как да се овладее дефицитът.
Финансовият министър Георги Клисурски дори се зае да обяснява как така, от само себе си, набъбват разходите, въпреки че „план-сметката няма да бъде увеличавана”. „Тези приказки, че ако няма приет бюджет, разходите няма да се увеличават, са неверни. Ако има приети нормативни актове за увеличение на разходите, те се изплащат“, успокоява той.
Изглежда и Клисурски е някакъв бюджетен илюзионист. Защото Фискалният съвет непрекъснато напомня, че основно правило на удължителния бюджет е да харчи месечно една дванадесета от предходния бюджет и в никакъв случай повече от приходите. Т.е. да има балансиран бюджет, нулев дефицит. А ние не само преизпълняваме 3-те процента, с които свикнахме като нещо естествено, но дори се говори, че ако продължим да се държим така безотговорно, можем да го докараме до 8 на сто.
Какви са другите драматични развития,
които тревожат само шепа финансисти? Допълнителен риск за бюджета е и забавянето на реформите по Плана за възстановяване. Държавата очаква около 2,5 млрд. евро от плана, но към момента едва половината от мерките за четвъртото плащане са изпълнени, а за петото няма реализирана нито една от 56 мерки.
Самият министър на финансите, радетел уж на твърдия курс, отваря вярно важни, но на ръба на закона вратички. Общините да могат да правят по-гъвкави плащания в условията на удължителен бюджет, щял да настоява той. Въпреки че те нямат право и няма как да имат бюджети без онзи големия, държавния.
Клисурски щял да включи още един допълнителен „приход”по споразумението с Европейската комисия по механизма SAFE – за засилване на отбранителната мощ. „Това са средства, които да влязат в България – в размер на над 3 милиарда евро по проекти за модернизация на отбраната, така че и това включваме в проекта на закон„.
Я влязат, я не влязат.
А и това са заеми, макар и дългосрочни, които са забранени при удължителен бюджетен закон.
Още един тревожен мозък. „Механизмът за работа без приет бюджет е разписан в Закона за публичните финанси, а „удължителният бюджет“ е по-скоро политическа застраховка. Удължителният бюджет не е задължителен. Законът предвижда много ясно процедурата и ограниченията при харченето. Даваме съвет правителството, включително служебното, да се придържа към духа на Закона за публичните финанси“, казва членът на Фискалния съвет Любомир Дацов.
Източник: Banker.bg
