Войната срещу Иран спира работата на газовите заводи в Персийския залив – предпоставка за липса на доставки на торове днес, което означава празни рафтове и рекордни цени на храните до есента. Как работи веригата извадена от строя катарска фабрика, работеща с газ – скъп ориз, примерно в Бангладеш? Отговорът е тор – не особено привлекателна стока, която въпреки това поддържа голяма част от изхранването на света.
Катар изгаря природен газ, за да произвежда амоняк. Амонякът се превръща в урея. Уреята отива в земята, а от земята излиза зърно. Нарушете първата стъпка, както направи Иран, когато удари съоръжението за преработка на втечнен природен газ (LNG) на QatarEnergy на 1 март, и последствията се разпространяват по веригата с бавна, усложняваща се логика, която никое прекратяване на огъня не може бързо да обърне.
Цената на уреята в Югоизточна Азия вече скочи с над 40% откакто заводът за LNG на QatarEnergy спря работа. До 9 март доставките за април и май се търгуваха над 700 щатски долара за тон – най-високата цена от третото тримесечие на 2022 г., когато войната на Русия в Украйна торпилира световните доставки.
Персийският залив в момента има около 45% дял в световния износ на урея. Иранските атаки обаче направиха преминаването през Ормузкия проток – тясната водна ивица, свързваща Залива с Индийския океан – твърде опасно. Следователно, пратки, представляващи приблизително една трета от търгуваните торове на глобуса, вече не се движат, а Азия е сред най-застрашените региони.
Основният завод за урея на Катар беше ударен директно миналата седмица; индустриалният град Рувайс в Обединените арабски емирства, подслонил най-голямото съоръжение за торове, беше ударен на 10 март, а главният център за преработка на газ и производство на торове на Саудитска Арабия е под почти постоянни атаки, откакто Съединените щати и Израел започнаха войната си срещу Иран.
Между 3 и 4 милиона тона торове на месец няма да стигнат до пазара, докато Ормузкият проток е затворен, според оценки на базираната в Лондон компания за анализи Signal Ocean.
Въздействието върху Южна Азия ще бъде особено остро. Пакистан доставя почти целия си втечнен природен газ от Катар и ОАЕ, докато Катар доставя над 40% от вноса на LNG в Индия и около две трети от този на Бангладеш.
Всеки от 32-та амонячни завода в Индия, която е сред най-големите производители на азотни торове в света, работи на газ. Според съобщения в индийските медии, един завод вече е затворен поради недостиг на гориво, а три други са намалили производството.
И трите южноазиатски държави ще трябва да „платят много висока цена“ за торове, „ако изобщо могат да си набавят продукта“ на свободния пазар, предупреждава Крис Лоусън – вицепрезидент на отдела за пазарни проучвания и цени в CRU Group. „Ако не успеят, това в крайна сметка ще се отрази на добивите през следващите сезони на реколтни“ добавя той.
Времето е от съществено значение. Земеделските производители в Северна Индия и Пакистан обикновено наторяват летните мусонни култури като ориз, захарна тръстика, царевица и памук между април и юли. CRU изчислява, че ако доставките от Персийския залив останат нарушени до началото на април, допълнителните нужди на южноазиатските купувачи биха достигнали 1.5 милиона тона на месец.
„Последиците за световния пазар могат да са драстични и впоследствие някои региони може да страдат от недостиг на торове“, се казва в анализ за клиентите на консултантската компания.
Това, което прави тази надвиснала криза особено трудна за управление, е забавянето преди да се усетят най-лошите ѝ последици. Тор, който не е закупен през март, не води до празни рафтове през април. Това се изразява в по-ниски добиви през август, като дотогава сезонът е приключил и нищо не може да се направи.
„Невъзможността да се купят торове сега ще се отрази на добивите от следващите култури, а не на тези в системата в момента“, каза Лоусън, добавяйки, че последващото въздействие ще бъде „по-обхватна инфлация на цените на стоките, която се отразява на цените на зърното“ с „продължителен“ ефект.
В анализ за клиентите CRU предупреждава, че ако нормалният трафик през Персийският залив не бъде възстановен и след 20 март, „основният риск се измества към по-широки прекъсвания на доставките“, причинени от оскъдни експортни маршрути, ограничено съхранение и недостатъчно вътрешно усвояване.
Дори ако военните действия отшумят утре, рестартирането на неизползваните мощности ще отнеме още две седмици, което предполага „значително намаляване“ на доставките от Близкия изток поне до края на март. „Продължителността е ключовата променлива“, пише консултантската компания.
Според Signal Ocean, смущения от такъв мащаб са предизвиквали верижни реакции в миналото. Земеделските производители прилагат по-малко торове, неплодородната земя, която се нуждае от по-големи вложения, за да произведе каквото и да било, се оставя за угар; а производителите се насочват към култури, изискващи по-малко азот.
Соята, например, може да измести царевицата, създавайки пренасищане на един пазар и недостиг на друг. Ако достатъчно производители се откажат от царевицата, фуражът за животни ще стане оскъден и цените ще се повишат, последвани от месото и отглежданата риба.
Индия и Китай, всяка от които, според съобщенията, разчита на Персийския залив за около 20% от вноса си на торове, бяха определени от Signal Ocean като „най-изложени“ на смущенията. Организацията заяви, че вероятният резултат ще бъде „по-малки световни реколти, по-високи цени на фуражите и храните и повишена нестабилност на пазарите на селскостопански стоки“.
Алтернативните износители, главно Съединените щати и Бразилия, биха могли да предприемат действия за запълване на част от недостига, но „времето и мащабът на подобни реакции ще определят сериозността на въздействието“, добавя консултантската компания.
За дребните фермери в далечния край на веригите за доставки последиците от всичко това биха могли да бъдат опустошителни, казва Александра Бранд – изпълнителен вицепрезидент по устойчивост и корпоративни въпроси в компанията за селскостопански технологии Syngenta Group.
„Те вече работят с изключително ниски маржове и биха могли да се изправят пред труден избор през следващите месеци, ако цените на торовете се повишат рязко и доставките оредеят“, обяснява тя. И допълва, че дребните фермери, семейните предприятия и големите търговски стопанства ще усетят напрежението, доколкото всеки ще трябва да избира дали да плаща цени, които не може да си позволи, да засажда по-малко или да пропусне изцяло торенето и да приеме по-ниска реколта.
Продължителното прекъсване на доставките на торове рискува „да застраши както селскостопанската продукбция, така и достъпността на храната за милиони хора“, безпокои се Бранд.
Засега нивите все още се засаждат. Но голяма част от торовете, които би трябвало да се насочат към фермите в Азия, или са заседнали в Персийския залив, или изобщо не се произвеждат. Този факт ще се отрази на тазгодишната реколта. Но докато това стане, прозорецът за действие може отдавна да е затворен.
Източник: Banker.bg
