САЩ, Израел и Иран нямат никакво намерение да спират бойните действия, без значение от цената. Според първата публична оценка, представена от Министерството на отбраната на САЩ на 12 март, само за една седмица американските разходи за военните операции са достигнали приблизително 11 милиарда долара.
Тази сума беше обявена от одитора Джулс Хърст III по време на среща по въпросите на отбраната във Вашингтон. Той подчерта, че става дума за приблизителна оценка, която вероятно ще бъде актуализирана в рамките на предстоящото допълнително бюджетно искане към Конгреса и Белия дом.
Първите финансови оценки на подобни военни операции често се оказват по-скоро ориентировъчни, отколкото окончателни. Именно затова част от американските законодатели поставят под съмнение реалния мащаб на разходите. Според тях грубата сума от 11 милиарда долара вероятно не включва редица косвени разходи – от предварителната подготовка и разполагането на войски до логистиката и възстановяването на запасите от боеприпаси.
Сенаторът Крис Кунс, който е член на Комисията по отбрана към Сената, е сред най-гласовитите критици на представената оценка. Според него, ако администрацията представи окончателен отчет за операцията, той трябва да обхваща не само текущите бойни действия, но и месеците подготовка, както и всички оперативни разходи, включително използването на кораби, самолети, гориво и персонал.
Растящата цена на конфликта
Политическите дебати във Вашингтон вече се концентрираха върху въпроса каква ще бъде крайната цена на войната. Законодатели и представители на администрацията смятат, че общите разходи за операцията може да достигнат поне 50 милиарда долара. Тази сума обаче все още не е официално потвърдена нито от Белия дом, нито от Пентагона.
Съществен проблем е и липсата на яснота за продължителността на военните действия. Президентът Доналд Тръмп веднъж заявява, че те ще приключат до дни, а друг път, че операцията може да продължи четири седмици или повече, докато министърът на отбраната Пийт Хегсет избягва да поставя конкретни срокове. Тази неопределеност допълнително усложнява бюджетните разчети и създава напрежение в Конгреса, където законодателите трябва да одобрят допълнителното финансиране.
Независими анализатори също представят различни оценки за стойността на „Епична ярост“. Според анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания първите 100 часа въздушни и военноморски удари са стрували около 3.7 милиарда долара.
Консервативният Американски институт за предприемачество изчислява, че оперативните разходи досега се движат между 11.2 и 14.5 милиарда долара. Тези различия в оценките показват колко трудно е да се определи точната цена на една модерна военна операция, при която голяма част от разходите са скрити в сложната инфраструктура на военната машина.
Енергийният пазар на ръба на нова криза
Последиците от конфликта вече се усещат на глобалните енергийни пазари. В отговор на риска от сериозни прекъсвания в доставките 32-те държави членки на Международната агенция по енергетика се споразумяха в началото на седмицата да освободят 400 милиона барела от стратегическите си петролни резерви. Както „Банкеръ“ писа, това е най-голямото подобно освобождаване в историята на организацията и значително надхвърля мащаба на мярката, предприета след руската инвазия в Украйна през 2022 година.
Решението е пряка реакция на опасенията, че войната може да предизвика сериозна енергийна криза. След като ирански удари засегнаха енергийна инфраструктура в региона, стратегическият Ормузки проток беше затворен. През този тесен воден път преминава приблизително една пета от световната търговия с петрол, което го превръща в един от най-важните енергийни маршрути в света.
Реакцията на пазарите беше незабавна. Цената на суровия петрол скочи над 100 долара за барел, което не беше достигала от години. Впоследствие се понижи, но експертите предупреждават, че ситуацията остава изключително нестабилна.
Причина за спада е и решението на САЩ да издадат нов общ лиценз, позволяващ продажбата на руски суров петрол и нефтопродукти, които в момента са натоварени на кораби и са на път.
Френският президент Еманюел Макрон, който се противопостави на отмяната на санкциите на Русия за търговия с петрол, призова страните да проучат възможностите за увеличаване на глобалното производство.
Удар върху авиацията и световния транспорт
Войната вече оказва сериозно влияние и върху международния въздушен транспорт. През последните десетилетия авиокомпаниите от Персийския залив превърнаха градове като Дубай, Абу Даби и Доха в ключови центрове на световната авиация. Конфликтът обаче разруши тази почти съвършена система от маршрути и логистични връзки.
Затварянето на въздушни пространства в региона и пренасочването на полети доведе до хаос в авиолиниите. Десетки хиляди пътници бяха блокирани по летищата в Близкия изток и Азия, а стотици самолети останаха на пистите. Полетите между Европа и Азия станаха значително по-дълги и по-скъпи, тъй като авиокомпаниите трябва да избягват не само въздушното пространство над Иран и Ирак, но и руското въздушно пространство заради войната в Украйна.
Най-големият международен превозвач в света – Emirates, бе принуден да добавя повече от час за полет към голяма част от своите маршрути. Това означава по-голямо потребление на гориво и значително по-високи оперативни разходи, особено в условията на растящи цени на енергията. В резултат някои авиокомпании вече започнаха да добавят специални „горивни такси“ към билетите, за да компенсират увеличените разходи.
В същото време и дипломатическото напрежение нараства. Иранското външно министерство обвини Европейския съюз в „съучастие“ в действията на САЩ и Израел, твърдейки, че европейските лидери мълчаливо подкрепят военните удари. От своя страна част от европейските ръководители предупреждават, че ескалацията на конфликта може да доведе до още по-голяма нестабилност.
Всичко това показва, че войната в Иран далеч надхвърля рамките на Близкия изток. Тя засяга едновременно глобалната търговия, енергийната сигурност, международния транспорт и дипломатическите отношения между големите сили. Ако бойните действия продължат, финансовата и политическата цена на тази криза вероятно ще нараства, и то не само за участниците в конфликта, но и за всички нас.
Източник: Banker.bg
