Франция и Италия са започнали преговори с Иран с надеждата да осигурят безопасно преминаване на корабите през Ормузкия проток, съобщава „Файненшъл таймс“ като се позовава на добре информирани източници. Това става в хода на усилията на европейските правителства да намерят начин за възобновяване на доставките на енергия от Персийския в условията на ескалиращото регионално напрежение. Според официални сведения за дискусиите, целта на преговорите е да се договорят гаранции за европейските кораби, прекосяващи стратегическия воден път, през който обикновено преминава около една пета от световния петрол и втечнен природен газ. Корабният трафик през тесния пролив е спаднал до незначителни нива след иранските атаки срещу танкери и обещанието на новия върховен лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, да държи Ормуз затворен докато не спрат американско-израелските удари.
Един от официалните представители, информирали „Файненшъл таймс“, е казал, че предварителните дискусии имат за цел да помогнат за рестартирането на износа на петрол и газ, без да се разширява конфликтът, въпреки че няма гаранция, че преговорите ще успеят или че Иран е готов да обсъжда въпроса.
Иран заподозрян в опит да повиши световните цени на петрола и газа, за да окаже натиск върху американския президент Доналд Тръмп да прекрати конфликта. Обръщението също така отразява нарастващата загриженост в Европа за икономическите последици от продължителното затваряне на пролива, което би могло да повиши разходите за енергия за бизнеса и домакинствата на целия континент.
Цените на петрола се повишиха до около 100 долара за барел, в сравнение с приблизително 60 долара в началото на годината, а европейските цени на природния газ скочиха със 75% за същия период. Европейските лидери се опасяват, че продължаващите смущения биха могли допълнително да натоварят националните бюджети и да влошат съществуващите икономически предизвикателства.
Европейските страни не са единодушни за начина, по който да подходят към Иран. Някои подкрепяли директния диалог с Техеран, докато други се противопоставяли на подобно взаимодействие, което усложнява намирането на координиран отговор.
Великобритания не води директни преговори с Иран за достъп до пролива. Въпреки това, министърът на външните работи на Острова Ивет Купър в момента обсъжда непрекъснатостта на доставките на петрол със страните от Персийския залив по време на посещението си в Саудитска Арабия.
Няколко европейски държави вече имат военноморски сили в региона. Италия, Франция и Гърция имат военни кораби в Червено море като част от мисията на Европейския съюз за военноморска защита „Аспидес“. Властите обаче заявиха, че в момента нито един европейски флот не е готов да ескортира кораби през Ормузкия проток, ако има риск от нападение, мотивирайки се с опасения, че подобни действия биха могли да ескалират конфликта.
Френският президент Еманюел Макрон изрази готовност Париж да помисли за ескорт на плавателни съдове, ако напрежението намалее. В неотдавнашни изказвания той заяви, че Иран трябва да гарантира свободата на корабоплаване и да сложи край на блокадата на пролива.
Италианският министър на отбраната Гуидо Кросето каза, че европейските правителства се опитват да представят единна позиция, включително официално искане кораби от страни, които не участват в конфликта, да бъдат допуснати до безопасно преминаване през Ормузкия проток.
Междувременно, стана ясно, че турски кораб е допуснат да прекоси пролива след като е получил разрешение от иранските власти, според министъра на транспорта и инфраструктурата на Турция Абдулкадир Уралоглу. Той е съобщил, че 15 турски плавателни съда са чакали близо до Иран и че е получено одобрение за един от тях – „Розана“, който преди това е използвал иранско пристанище и впоследствие му е било разрешено да премине през пролива. Министърът добави, че Турция е издала предупреждение за сигурност от най-високо ниво за пролива и поддържа контакт с ирански служители за останалите 14 турски кораба в района. Според министерството, тези кораби имат 171 души персонал на борда.
На фона на бъркотията, „Уолстрийт джърнъл“ публикува репортаж, че Иран изнася повече петрол през Ормузкия проток, отколкото преди войната, доказвайки, че контролира стратегическия воден път, който е затворил за останалите производители на черно злато в региона.
Докато петролните компании от арабските страни на Персийския залив – от Саудитска Арабия до Ирак, намаляват производството и се борят за нови маршрути, заобикалящи пролива, Техеран продължава да работи както обикновено, според данни на фирмата за проследяване на танкери Kpler, осигурявайки си финансова помощ за противодействие на ожесточените атаки на Вашингтон и Тел Авив.
От началото на войната на 28 февруари седем танкера са заредили петрол край иранското крайбрежие, според Kpler. През последните шест дни танкерите са зареждали средно по 2.1 млн. барела ирански петрол на ден, което е повече от изнасяните през февруари 2 милиона барела, посочва Kpler.
Количествата черно злато, които експортира Иран могат да варират от седмица на седмица, но неотдавнашното увеличение показва, че за разлика от други производители, техните доставки са безпрепятствени и че Китай не е загубил апетита си за горивото на Ислямската република. По данни на Kpler, голяма част от иранския петрол, преминаващ през или към пролива, изглежда се насочва към Китай с танкери, които са част от така наречения сенчест флот.
По сметки на експерти на „Джей Пи Морган“, ако Ормузкият проток остане блокиран за две седмици, доставките на суров петрол от Персийския залив могат да паднат с около 3.8 млн. барела на ден – над 3% от световното производство.
На този етап, докато Иран превозва петрол, други ближат рани. Датският оператор на контейнеровози A.P. Moller-Maersk има 10 кораба, заседнали в Персийския залив. Maersk заяви, че ще са необходими поне седмица до 10 дни, за да възобнови нормалните си операции в случай на прекратяване на огъня.
Източник: Banker.bg
