Спекула! Да се върнем сто години назад. Никой не може да определи какво е „спекула”, но има „усещане” за нея и съответно мерки срещу това злодеяние.
Юни 1923 година. Закон за борба със спекулата предвижда затвор и бой за търговци, но – забележете! – и за купувачи, които не се съобразяват с добрите пожелания на законодателя. Това е открил в архивите Пенчо Пенчев. Той е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава „Стопанска история“, „История на икономическите теории“ и „Сравнителна политическа икономия“ в Университета за национално и световно стопанство.
Спекулата ни съпътства още от зората на капитализма у нас. Няколко илюстрации: през 1912 г. средната цена на един вол е 135.92 лева, а през 1918-та вече е 1294.04 лева. За същия период цената на една кокошка нараства от 1,01 лв. на 12,14 лв., на литър вино – от 0,64 лв. на 6,65 лева. Увеличението на цените е приблизително 10 пъти. Това разказва проф. Пенчев, като основна причина е войната.
В същото време растат и надниците за различните видове труд. Така от 1912 до 1918 г. надницата на зидар нараства от 3,60 лв. на 18,23 лв., на косач – от 3.08 на 19.33 лв. и т.н. Цените са се увеличили приблизително 10 пъти, а надниците 6-7 пъти, което означава, че реалните доходи на хората, които разчитат на надници, намаляват.
Да прескочим сега век напред. Като се почне от тези близо 15 години, когато цените на мобилните разговори у нас бяха сред най-високите в Европа, и се достигне до традиционното поскъпване на агнешкото, яйцата и зеленчуците покрай Великден и Гергьовден. Ами олиото, което достигна 7 лева бутилката преди 2 години, а после се закотви на цени доста под 3 лева…
Думата „спекула“ има латински произход – „наблюдение“, но в съвременните обществени отношения означава користна сделка с цел търговска печалба, тоест нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, голяма разлика в цените, дефицит на стоки и др.
Съдейки по разпоредбите на Наказателния кодекс, спекулата е престъпление и следователно е наказуемо. Според Чл. 225. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 81 от 1990 г., бр. 10 от 1993 г.), „който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева“.
И още:
„(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 1973 г., доп., бр. 81 от 1990 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева.
(3) (Нова – ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм., нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(4) (Нова, предишна ал. 2 – ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм., предишна ал. 5, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.“
При все това овцевъдите смятат, че пак ще има спекула с агнешкото за Великден. Производителите на яйца също са притеснени от внасяните от Полша, с белите черупки…
Причините ли? Първа и основна причина е превес на търсенето над предлагането. Ние не произвеждаме достатъчно, за да може предлагането да надвие търсенето. Което е рай за скъпия внос.
Другото са регулаторите. Какво правят те за ограничаване на спекулата?.
Реакцията? Законопроектът за надценките на земеделския министър Георги Тахов, които според някои анализатари, ще надуе инфлацията над 50 процента. Защото проблемът продължава да се търси при цената на рафта в магазина, а не в структурата на земеделското производство. Структура, при която милиардери зърнопроизводители излапват почти цялата субсидия за отрасъла, а тези, които се мъчат да гледат плодове и зеленчуци, са оставени да се борят сами.
Бюджетната субсидия за остарял поминък като тютюна, за тази година е 71 млн. лева. В същото време за цялото останало земеделие са заделени… 70 млн. лева.
Източник: Banker.bg
