„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Българският футбол е пълен с уникални истории. Голяма част от тях са свързани с цветущите собственици на родни клубове. Еталон за такъв е бившият финансов благодетел на Нефтохимик Христо Порточанов, наричан от мнозина Саддам Хюсеин заради методите си на работа. По онова време „шейховете“ са известни с безсрочните договори на своите футболисти. Един играч обаче успява да избяга от Порточанов благодарение на… бъдещата си жена.
Как Тодор Янчев избяга от Нефтохимик в ЦСКА
Неговото име е Тодор Янчев. Останал в историята като легендарен капитан на ЦСКА, халфът започва кариерата си в юношеските формации на Розова долина Казанлък, преминава в Нефтохимик Бургас през 1994-та. 6 години по-късно бъдещата му жена и тогавашна любима Деляна му помага да надхтитри Порточанов, за да си тръгне от „зелените“. Деляна е секретарка на собственика и знае как административно да уреди „бягството“ на Янчев.
„Съпругата ми помогна. Който пише договорите, знае какво да прави. Порточанов ме натискаше за нов договор, когато се събрахме с Деляна. Ние чакахме до последно“, разказва халфът в „Код Спорт“. Тодор Янчев е получил заплахи от бизнесмена, че повече няма да играе футбол, но остава твърдно решен да напусне Бургас. Любопитната подробност е, че преди да заиграе за ЦСКА е имал подписан договор с Левски.
„Наистина бях не близо – направо си бях в Левски. Спомням си, имахме контролна среща Гърция – България в Козани. Димитър Димитров беше треньор. Преди границата ми звъни агентът Лъчезар Танев: „В понеделник да си в София, подписваме с Левски“. И аз му викам: „Бате Лъчо, аз съм те гонил за автографи, ти – в Левски“. А той: „Ами, седи си в Бургас, шест години си там, седи си още“, спомня си с усмивка Янчев.
Въпреки че семейството му са цесекари, той все пак подписва предварителен договор с Левски. „Прибрах се в Бургас за последен мач за годината, преди да ни пуснат за почивка. Христо Порточанов ме привика: „В Левски ли ще ходиш?“ – „Какъв Левски?“, правя се на ударен. „Няма такова нещо.“ – „Ей сега ще звънна на Грашнов да ти каже, че не те иска в Левски.“ – „Не го познавам човека, няма какво да говоря с него“, правя се на ощипана мома и си тръгнах“, продължава култовият разказ на халфа.
Христо Порточанов е упорит. След първата тренировка на Нефтохимик за новия сезон Янчев пак получава нов договор, който отказва. „Свършва подготвителният период, Стойне Манолов ми звънна да дойда в ЦСКА. Викам: „С две ръце – скъсайте ми договора с Левски, аз ще дойда“. Минава известно време, Лъчо Танев ми се обажда отново: „Пътувай за София“. Отиваме в хотел „Рила“, подписваме с ЦСКА. Но и г-н Сираков ми се обади: „Аз те искам в Левски. Това, че в момента имаме някакъв проблем, не е пречка“. Отговорих му: „Цесекар съм, искам да играя в ЦСКА“, гласи краят на сюжета.
Впоследствие Тодор Янчев се превръща в емблема за „червените“. Той е трикратен шампион с „армейците“ и дългогодишен капитан. Участва в редица важни мачове и става любимец на Сектор Г заради голямото си сърце, безкрайна честност и любов към ЦСКА.
Източник: Актуално
