Съживяваното с финансови инжекции парламентарно мнозинство преди дни загърби от раз закони, пряко свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Вместо това се занима с възлагане на служебния кабинет да одобри едно еднолично решение България да застане зад Тръмп. Става дума за неговата идея за Съвета за мир, която не е одобрена дори от самите Щати.
В същото време неглижираната ПВУ-тема е свързана със загубата на грант от ЕС на стойност не по-малка от 400 млн. евро.
Един по-отдавнашен пример. През 1923 г. лекарите в Пловдив отказват да правят прегледи и да издават свидетелства на ученички дали са … девствени. Тази акция е базирана на законово решение по деликатния личен въпрос.
„Позицията на лекарите е достойна, но е важно да се припомни, че „народната“ власт (тогава на БЗНС) не се притеснява от неморални действия в подкрепа на морала, така, както го разбира“, коментира историкът от УНСС проф. Пенчо Пенчев.
Къде е Тръмп, къде е ПВУ, къде са гимназистките? Обединява ги това, че в най-новата история на България често се обсъждат закони, които обществото приема като абсурдни, лошо написани или с неочаквани последици. Конюнктурна висша безотговорност.
Нека да си припомним Закона за пълната забрана на пушене на обществени места, въведен през 2012 година. След това многократно се обсъждаха и предлагаха изключения (за малки заведения, отделни помещения, открити и полуоткрити зали, частни клубове …). Много хора го критикуваха не толкова заради самата забрана, а защото правилата постоянно се променяха и създаваха объркване. Вратичките станаха повече от забраните.
Друг такъв кандидат за смешна слава е Данък „Уикенд“. Това е правило в данъчното законодателство, при което фирмите трябва да доказват дали служебни активи (коли, телефони, лаптопи) се използват за лични цели през уикенда. Критиките са, че е почти невъзможно да се следи реално изпълнението му и се създава огромна бюрокрация.
Забраната за къмпингуване извън определени места също става за нуждите на потенциалната класация. Имаше предложения и частични регулации, които практически забраняваха свободното къмпингуване извън специални къмпинги. Много хора го определиха като абсурдно, защото в голяма част от природата няма официални къмпинги.
Имаме и Данък „Куче“, на който и кучетата се смеят. Има го в много общини като годишен налог. Макар идеята да е контрол на популацията, критиците казват, че никой не го плаща, трудно се контролира и съответно не решава проблема с бездомните животни.
Голям смях предизвиква и задължението за касова бележка дори за минимални услуги (например улични артисти, миене на стъкла по светофарите, зашиване на копче при шивач или помпане на гума на бензиностанция). Ами тя касовата бележка струва повече от стоката или услугата.
По-сериозно погледнато – това са примери за свръхрегулация.
Българските законови приумици са по-скоро тъжно-смешни, „грешки на растежа„, както би казал Радой Ралин. Страшното обаче е, когато зад витрината на свободата, демокрацията и пазарната икономика се гласуват реакционни норми, които ги обезсмислят. И това става по най-безцеремонния начин – пред очите на цялото общество.
Един от най-спорните е Законът за приватизацията, приет и променян многократно през 90-те години. Той позволява масова и „на тупан” разпродажба на държавните предприятия. Много компании са продадени на много ниски цени. Това е времето на „съдебната” приватизация, защото се появяват безкрайни обвинения в корупция и „приватизация за свои хора“. Резултатът – създаде се група от нови богати бизнесмени, наричани „олигарси“.
При управлението на Бойко Борисов парламентът прие промени в Закона за горите, които позволяват строителство на ски съоръжения в гори без смяна на предназначението на земята. Това се свързваше с интересите на компании около курорта Банско, а и в Пампорово. Резултатът са масови протести в София и други градове. Без особен резултат.
Поправката „Пеевски“ в Закона за ДАНС от 2013 г. е един от най-големите политически скандали след 1989 година. Парламентът назначава Делян Пеевски за директор на Държавна агенция „Национална сигурност“. Следват огромни протести в София и страната. Назначението е отменено само след дни.
В по-нови времена, през 2020 г., се приема Законът за извънредното положение. Това е времето на пандемията от COVID-19. Извънредните норми дават непосилно големи правомощия на правителството. Клаузите стигнаха до текстове за ограничаване на движението в парковете както и до „забрана” на „фалшивите новини“.
Поправките „Апартаментгейт“ (2019). След скандала с луксозни апартаменти на политици се обсъдиха промени в закона за конфликт на интереси и антикорупционната комисия. В центъра на скандала беше Цветан Цветанов. Проблемът: законовите правила за деклариране на имущество се оказват с вратички.
Качеството на законодателството е един от резултатите от все по-снишаващата се компетентност на депутатите. Оттам, а и от тясно партийния егоизъм и липсата на държавническо мислене идва постоянното „ровичкане” в законите.
Актуалният за момента Изборен кодекс например е в челото на класацията за постоянни промени: премахване, връщане и после ограничаване на машинното гласуване, промени в преференциите и на правилата за гласуване в чужбина.
Абсолютният рекордьор по редакции обаче е Законът за движение по пътищата. Той е приет през 1999 г. и оттогава е променян над 100 пъти, което значи средно по 4 промени на година. Да са намалели жертвите по пътищата?
Други, често „кърпени” закони, са Кодексът за социално осигуряване – средно около 7 промени годишно в някои периоди, Законът за обществените поръчки – също често критикуван, че постоянно се променя, Законът за здравното осигуряване и Законът за съдебната власт.
Витрината ни е добра – ЕС, Еврозона, Шенген… Но ако се възползваме от едно заглавие на Мирон Иванов, редно е да се запитаме: „Как я пеем тази песен?”
Отговорът е ФАЛШИВО!
Източник: Banker.bg
