Кризата с горивата постави Балканите пред изпитание, което регионът добре познава от последните години. Новото покачване на цените на петрола и на енергийните суровини заради войната в Близкия изток създава верига от реакции, които се усещат едновременно на международните пазари и на бензиностанциите в балканските държави. Това, което се наблюдаваме в последната седмица, е мозайка от мерки, сред които ценови тавани, данъчни облекчения, засилен контрол върху пазара и дори готовност за използване на стратегически резерви. Общата цел е ясна, а именно да бъде ограничена нова вълна от вносна инфлация, която може да се прехвърли от горивата към транспорта, храните и в крайна сметка към ежедневния живот на хората от балканските страни.
Натискът върху енергийните пазари се засили след новата военна ескалация около Иран и нарастващото напрежение около доставките на петрол и природен газ от Близкия изток. На 11 март Международната агенция по енергетика предприе безпрецедентна стъпка, като реши координирано освобождаване на 400 милиона барела от стратегическите резерви. Само два дни по-късно Европейската комисия заяви, че засега няма непосредствен риск за снабдяването на Европейския съюз. Тази оценка обаче не отменя основния проблем, какъвто е пазарният натиск върху цените, който вече се усеща, и рискът енергийният шок да се пренесе към реалната икономика остава напълно реален.
Различни национални стратегии срещу един и същ проблем
Правителствата в региона реагират по различен начин, но техните действия могат да бъдат обобщени в три основни линии, отбелязва сайтът за балкански изследвания ИБНА.
Първата е пряк административен контрол върху цените и търговските надценки. Втората включва временно данъчно облекчаване, чрез което държавата поема част от международното поскъпване. Третата стратегия е засилен регулаторен контрол върху пазара, който цели да предотврати спекулативни практики и да поддържа прозрачност в ценообразуването.
В някои случаи се обсъжда и възможността за използване на стратегическите резерви, не само като инструмент за стабилизиране, но и като сигнал към пазара, че държавата има капацитет да гарантира доставките.
Гърция например избра твърда линия срещу потенциални спекулации. Правителството въведе максимален марж на печалба от 5 евроцента на литър при търговията на едро с петролни продукти и 12 евроцента на литър на бензиностанциите за бензин А95 и дизелово гориво. Мярката ще бъде в сила до края на юни и е придружена от сериозни санкции, като глоби до 5 милиона евро.
Така Атина се опитва да овладее ситуацията още в началото, преди ценовият натиск да се пренесе към крайните потребители. Любопитен детайл е, че рафинериите засега остават извън обхвата на ограниченията върху печалбите.
Турция избра различен подход, който обаче също представлява силна държавна намеса. Чрез механизма eşel mobil държавата поема част от поскъпването чрез намаляване на специалния акциз върху горивата. По този начин увеличението на цените на бензиностанциите се смекчава, без формално да се въвеждат административни тавани. Паралелно с това Анкара обяви освобождаването на 11.6 милиона барела от стратегическите резерви.
В Хърватия правителството се върна към инструмент, използван и по време на енергийната криза след руската инвазия в Украйна през 2022 г., като максимални цени на дребно. Поставен е таван от 1.50 евро за литър бензин и 1.55 евро за литър дизелово гориво за определен период. Тази политика ясно показва предпочитанието на Загреб към пряка държавна намеса, когато международните сътресения започнат да влияят върху вътрешния пазар.
Сърбия също поддържа силен контрол върху сектора. Белград регулира максималните цени на дребно за основните горива и, в отговор на новия ценови натиск, въведе временна забрана за износ на суров петрол, бензин и дизел. Целта е да се гарантира достатъчно количество за вътрешния пазар и да се предотвратят нови скокове в цените. Властите оставят отворена и възможността за допълнителни данъчни мерки, ако ситуацията се влоши.
В Босна и Херцеговина фокусът е върху ограничаването на търговските надценки, макар че въпреки тези ограничения средните цени на дребно продължават да се покачват, особено при дизеловото гориво. Обсъжда се и възможно намаляване на акцизите, но подобна стъпка изисква сложна институционална координация между различните нива на власт.
Косово избра по-целенасочена регулация на пазара чрез ограничаване на печалбите до 0.02 евро на литър при търговията на едро и 0,12 евро на дребно. Паралелно с това контролът върху бензиностанциите е засилен, а в обществото се води дебат дали да не бъде намалена данъчната тежест върху дизела.
В Албания подходът засега е по-предпазлив. Вместо директни ценови ограничения, правителството създаде работна група с участието на митническите и данъчните власти, която ще наблюдава пазара на въглеводороди до средата на 2026 година. Опозицията обаче настоява за автоматичен механизъм, който да задейства държавни мерки при международна енергийна криза, което е знак, че темата вече се превръща и в поле на вътрешнополитически конфликт.
Северна Македония заема по-умерена позиция. Правителството уверява, че наличните количества горива са достатъчни, но не изключва намаляване на ДДС, ако кризата се задълбочи. Междувременно компанията ОКТА обяви временна отстъпка за търговците, което се тълкува като косвен опит за облекчаване на пазара.
Черна гора също поставя акцент върху сигурността на доставките. Страната разполага с над 44 хиляди тона стратегически резерви, което представлява около 40% от законовото изискване. Заедно със запасите на частните компании това количество би могло да гарантира нормално снабдяване за около два месеца.
Румъния и Словения избраха по-технократични решения. Букурещ подготвя държавна помощ за транспортния сектор, който е най-чувствителен към поскъпването на горивата. Любляна пък намали акцизите върху бензина и дизела, за да ограничи ръста на цените.
Българският отговор и рискът от нова инфлационна вълна
На този фон България също търси собствена формула за реакция. Правителството подготвя схема за подпомагане на домакинствата и бизнеса заради повишените цени на горивата. Премиерът Андрей Гюров обяви, че нуждаещите се ще получават по 20 евро месечно, когато цените останат на високи нива. Средствата ще се превеждат директно по банковите сметки, без заявления и ваучери, като критериите ще бъдат подоходни – до два пъти линията на бедност.
Според премиера мярката ще компенсира увеличението, което вече достига между 15 и 20 процента спрямо нивата преди ескалацията на конфликта в Близкия изток. Очаква се тя да бъде активирана в рамките на месеца, а средствата – между 20 и 30 милиона евро, да бъдат осигурени от бюджета, включително от по-високите приходи от ДДС при продажбата на горива.
Правителството обмисля и други решения, включително модели, прилагани в Европа, като ценови тавани като в Хърватия, ограничения върху честотата на промяна на цените на бензиностанциите, каквито съществуват в Германия, или система от ваучери, подобна на гръцката.
В крайна сметка общата картина на Балканите показва, че държавите в региона вече не разглеждат скъпите горива като краткотрайна пазарна аномалия. Напротив, те ги възприемат като потенциален източник на нова инфлационна вълна, която може да се разпространи в цялата икономика. Затова се наблюдава засилване на държавната намеса, по-бързи реакции и все по-малка толерантност към спекулативни практики.
Истинската криза обаче тепърва предстои. Ако международното напрежение се запази и цените на енергията останат високи, балканските правителства ще трябва не само да задържат цените на горивата под контрол, но и да предотвратят ефекта на доминото, тоест пренасянето на енергийния шок към транспорта, храните и разходите за живот. Именно тогава ще стане ясно дали предприетите мерки са временен политически отговор или устойчива икономическа стратегия.
Изпозван източник: ИБНА
Източник: Banker.bg
