Петролът сорт „Брент“ поскъпна с над 5% на 19 март заради увеличаващите се тревоги за енергийните доставки от Близкия изток, след като Иран изпълни заплахата си да удари съоръжения в Персийския залив в отговор на атаката срещу едно от ключовите му газови находища.
Ескалацията на конфликта започна след като Израел уби началника на разузнаването на ислямската република Есмаил Хатиб, поредният от ликвидираните членове на ръководството ѝ от началото на войната преди близо три седмици. И след нанесения израелски удар по иранското газово находище в Южен Парс.
В официално изявление, разпространено от иранските медии, Корпусът на гвардейците на Иран заплаши: „Предупреждаваме ви още веднъж, че направихте голяма грешка, атакувайки енергийната инфраструктура на ислямската република. Ако това се повтори отново, по-нататъшни атаки срещу вашата енергийна инфраструктура и тази на вашите съюзници няма да спрат, докато тя не бъде напълно унищожена.“
Американският президент Доналд Тръмп, който твърдеше лицемерно, че не е знаел за стреблата на Тел Авив срещу иранското газово поле, не закъсня със заявление, че ако Техеран продължи да атакува енергийните съоръжения на Катар: „Съединените щати ще взривят масово цялото газово находище в Южен Парс с такава сила и мощ, каквато Иран никога преди не е виждал или е бил свидетел“. Тръмп написа още, че „ИЗРАЕЛ НЯМА ДА ПРЕДПРИЕМА ПОВЕЧЕ АТАКИ, свързани с това изключително важно и ценно находище „Южен Парс“, освен ако Иран неразумно не реши да атакува една много невинна страна, в този случай Катар“.
Френският президент Еманюел Макрон призовава на 19 март за мораториум върху ударите по гражданска инфраструктура Френският президент призова в четвъртък за мораториум върху ударите срещу гражданска инфраструктура, след разговори със стопанина на Белия дом и катарския лидер за атаките, засегнали енергийни обекти на иранска и катарска земя. „Току-що говорих с емира на Катар и президента Тръмп след ударите, които днес засегнаха обекти за производство на газ в Иран и Катар“, съобщи Макрон в социалната платформа X. „В общ интерес е незабавно да се въведе мораториум върху ударите, насочени към гражданска инфраструктура, по-специално енергийна и водна инфраструктура“.
Саудитска Арабия пък не изключи военни действия в отговор на многократните ирански ракетни атаки и нападения с дронове. В разговор с репортери на 19 март след среща в Рияд на министрите на външните работи от региона, саудитският външен министър принц Файсал бин Фархан каза, че Иран „се опитва да окаже натиск върху съседите си“ с атаки. И че „Кралството няма да се поддаде на натиск, а напротив, този натиск ще има обратен ефект… и със сигурност, както заявихме съвсем ясно, си запазваме правото да предприемем военни действия, ако сметнем за необходимо“.
Министерството на външните работи на Катар обяви на 19 март военното и аташето по сигурността на иранското посолство за персони нон грата, заедно с техните екипи и им даде срок от 24 часа да напуснат страната. Катарските власти съобщиха, че иранските ракетни атаки срещу индустриалния град Рас Лафан – основното газово съоръжение на страната, са причинили „значителни щети“, но няма човешки жертви. QatarEnergy информира, че няколко други съоръжения за втечнен природен газ също са били атакувани, „причинявайки значителни пожари и големи допълнителни поражения“.
Съобщенията дойдоха часове след като Иран заплаши да атакува нефтени и газови съоръжения в региона на Персийския залив, насочени към катарския нефтохимически комплекс „Месаид“, холдинговата компания „Месаид“ и рафинерията „Рас Лафан“, рафинерията „Самреф“ и нефтохимическия комплекс „Джубайл“ на Саудитска Арабия, както и към газовото находище „Ал Хосн“ на Обединените арабски емирства.
Находището Южен Парс е част от газовото поле, съдържащо най-големите резерви от природен газ в света. Иран споделя намиращоато се в Персийския залив газово находище с Катар, който нарича своята част Северния купол. Цялото поле съдържа приблизително 510 млрд. кубически метра използваем газ – достатъчно, за да задоволи световните нужди за 13 години, по информация на агенция „Ройтерс“.
Производството на газ от Южен Парс на Иран е най-големият източник на електроенерги за страната и всяко въздействие би повлияло на способността му да произвежда електричество и да отоплява домовете.
Катар е инвестирал милиарди в разработването на своята част от газовото находище и е основен доставчик на втечнен природен газ за света. По време на предишни израелски атаки срещу Иран през юни 2025 г., които засегнаха части от Южен Парс, служители заявиха по онова време, че катарската страна е „жизненоважен енергиен източник за Съединените щати, Европа и света“.
Очаква се иранските атаки срещу катарските газови активи да засегнат най-силно Южна Азия. Големи държави от региона може би трябва да се подготвят за паузи в електрозахранването и на производството на заводи след като иранските ракетни удари причиниха сериозни щети катарския индустриален град Рас Лафан, който доставя по-голямата част от вноса на втечнен природен газ за Пакистан, Бангладеш и Индия.
Почти целият катарски природен газ се преработва, втечнява и изнася именно в Рас Лафан. Пакистан и Бангладеш внасят, съответно около 99% и 70% от втечнения природен газ (LNG) от Катар, според Kpler. Индия доставя над 40% от своя LNG от държавата от Персийския залив, показват данни на фирмата за пазарни проучвания S&P Global.
Източник: Banker.bg
