Двете войни на прага на Европа надвиснаха над продължилата близо 12 часа среща на върха на лидерите на ЕС в Брюксел на 19 март и показаха колко дълбоки са разделенията в блока. Вместо да формулират силен и координиран отговор, европейските лидери изглеждаха като заклещени между чука и наковалнята. Рядко неспособността на Съюза да поеме водеща роля е била толкова видима.
Лидери като Фридрих Мерц, Еманюел Макрон и Джорджа Мелони, които са представители на едни от най-големите икономики в света, заедно с останалите държавни и правителствени ръководители, не успяха да излязат отвъд декларативното ниво и обичайните призиви, докато военните действия и в Близкия изток, и в Украйна, продължават с пълна сила.
Съединените щати обявиха, че ще ускорят прехвърлянето на десантни кораби и хиляди морски пехотинци в Близкия изток, ирански дронове атакуват енергийната инфраструктура в Персийския залив и застрашават доставките към Европа, а руските атаки в Украйна не са спирали.
Стана очевидно, че страните от блока не приемат войната на САЩ и Израел в Близкия изток като своя и категорично отхвърлят призивите на Вашингтон да изпратят подкрепление в Ормузкия проток. Вместо това лидерите отново призоваха за деескалация в региона и възстановяване на корабоплаването в протока.
Френският президент Еманюел Макрон посочи, че не вярва, че участието в този конфликт би решило по някакъв начин международната ситуация или нейните последици за европейските икономики.
„Затова вярвам, че позицията, която заехме е пропорционална и справедлива. Тя се състои преди всичко в защита на международното право, опит да бъдем лоялни и надеждни партньори за нашите съюзници и тези, с които имаме споразумения, и да съдействаме за насърчаване на деескалацията и свободата на корабоплаване“, посочи той. Макрон съобщи, че дискусиите за евентуално изпращане на военноморски сили за защита на ключови маршрути останаха на ниво „проучвателен процес“.
Думите на председателя на Европейския съвет Антонио Коща за необходимостта от защита на международния ред, основан на правила, пък прозвучаха по-скоро като добро пожелание, отколкото като план за действие. „Алтернативата е хаос“, подчерта той, посочвайки войните като конкретни проявления на тази заплаха.
Въпреки тежката алтернатива, за която спомена Коща, европейските лидери прекараха значителна част от времето си в дебати за системата за търговия с емисии – инструмент, който има дългосрочно значение за страните от блока, но трудно може да отговори на непосредствения енергиен шок и заплахите на Доналд Тръмп, които валят една след друга.
Заключенията от срещата не включват конкретни нови ангажименти, а се ограничиха до формулировки за укрепване на вече съществуващи мисии.
Още по-показателен е случаят с Украйна. Повече от четири години след началото на пълномащабния конфликт, ЕС продължава да изпитва трудности да действа единно, въпреки че в този случай разполага както с влияние, така и с ясно заявена политическа воля. Блокирането на заема на ЕС за Украйна в размер на 90 милиарда евро от унгарския премиер Виктор Орбан предизвика гнева на повечето лидери, но показа и тяхната безпомощност.
Странно бе, че мнозина се изненадаха от думите на Орбан, че ще продължи да блокира инициативите за Киев, въпреки че на всички беше известно, че това ще се случи. Причината е, че Украйна спря руския петрол по тръбопровода „Дружба“, като се аргументира с повреда заради руска атака с дронове. Орбан обаче не вярва на тази версия и с колегата си от Словакия Роберт Фицо заплашват с нови ответни действия.
Германският канцлер предупреди, че решението на унгарския премиер може да има трайни последици за Европейския съюз.
Липсата на желание за активно участие в дипломатическите процеси около Иран, както и ограничените действия по отношение на Украйна, водят до заключение, че Съюзът все по-често остава в ролята на наблюдател, който формулира позиции, но рядко определя дневния ред.
Друга ключова тема, обсъдена на срещата, е енергетиката, която макар и пряко свързана с конфликтите, също разкри дълбоки противоречия. Напрежението в Близкия изток създава реална заплаха за доставките на енергия, включително втечнен природен газ, а краткосрочните решения са трудни за намиране.
Някои страни от ЕС се съмняват, че съюзът, чиито 27 държави членки имат силно различаващи се енергийни миксове и данъци върху енергията, може да компенсира ценовия скок, причинен от сътресенията на глобалните пазари.
В заключенията, публикувани след срещата на върха в Брюксел снощи, лидерите на ЕС се съгласиха, че трябва да се работи за временни и целенасочени мерки за смекчаване на въздействието от скока в цените на горивата и електроенергията.
„Мерките трябва да запазят инвестиционните стимули за възобновяемите енергийни източници, да подкрепят по-бързото им внедряване и да осигурят лоялна конкуренция на пазара на ЕС“, пише още в заключенията.
Европейската комисия предлага на страните членки да намалят данъците върху електроенергията и да субсидират цените като бърз начин за смекчаване на шока от рязкото им поскъпване. Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви след срещата, че страните могат да използват държавна помощ срещу шоковите цени на енергията, да преразгледат мрежовите си такси и намалят данъците върху електроенергията.
Допълнително усложнение за решенията на ЕС идва от външния натиск, включително от Съединените щати. Различията в подходите към сигурността на стратегически маршрути и енергийните доставки показват, че трансатлантическото партньорство е доста колебливо.
В по-дългосрочен план Европа залага на замяна на изкопаемите горива с местно производство на нисковъглеродна енергия, за да прекрати зависимостта на блока от нестабилните цени на петрола и газа. Тази инвестиция на ресурси обаче изисква време, с което ЕС не разполага.
Източник: Banker.bg
