Ако изборите се провеждаха в средата на март, формацията на Румен Радев „Прогресивна България“ би била първа политическа сила с 30,8% подкрепа, показва проучване на социологическата агенция „Мяра“. На второ място се нарежда ГЕРБ-СДС с 19,3%. Данните са моментна снимка на електоралните нагласи сред решилите да гласуват, а не прогноза за реален изборен резултат. Третата позиция заема коалицията „ПП-ДБ“ с 12,9%, следвана от ДПС с 10,6% и „Възраждане“ със 7,9%.
Идеята ни е всеки демократичен политически или граждански субект да представи своя кандидат за президент и после те да влязат в конкуренция на вътрешни избори. Но Форумът за демократично действие не е инициативен комитет за номиниране. Искаме да помогнем на демократичната общност да застане зад обща кандидатура. Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ писателят Радослав Бимбалов.
Напрежението на пазарите на горива спадна леко след уверенията на Вашингтон и Тел Авив, че няма да обстрелват газови и петролни съоръжения на Иран. Нещо повече, израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че съвместните удари на Съединените щати и Израел са унищожили способността на Техеран да обогатява уран и да произвежда балистични ракети и че той вижда „тази война да приключи много по-бързо, отколкото хората си мислят“.
Двете войни на прага на Европа надвиснаха над продължилата близо 12 часа среща на върха на лидерите на ЕС в Брюксел на 19 март и показаха колко дълбоки са разделенията в блока. Вместо да формулират силен и координиран отговор, европейските лидери изглеждаха като заклещени между чука и наковалнята. Рядко неспособността на Съюза да поеме водеща роля е била толкова видима. Лидерите не успяха да излязат отвъд декларативното ниво и обичайните призиви, докато военните действия и в Близкия изток, и в Украйна, продължават с пълна сила.
По време на дискусията „Мерки за ефективна защита на потребителите на електроенергия“, провела се при омбудсмана Велислава Делчева, председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Александър Колячев излезе с шест конкретни мерки за подобряване на настоящата ситуация. Той уточни, че те са разработени съвместно с икономическото министерство и целят повишаване на прозрачността.
През 2022 г. въведохме задължение парите в централния бюджет да са разписани по предназначение. А не да са „черна каса“, както беше дотогава. По този начин бяха разписани бюджетите за 2022, 2023 и 2024 г. Това беше една чисто експертна мярка срещу корупцията. В бюджет 2025 „черната каса“ се върна обратно. Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, бивш вицепремиер и министър на финансите.
Славата на лева обаче е непреходна. Най-редките и ценни монети на български лев днес са предимно от края на XIX и началото на XX век – особено с малък тираж или слабо запазени екземпляри. Нумизматичния рекорд към днешна дата държи монетата от 2 лева (1916 г.). Това е най-рядката и най-скъпата българска монета. Известни са около 20 екземпляра в света и цената на едно кайме достига до 100 хил. евро, твърдят нумизмати.
Източник: Banker.bg
