Участието на жените в управлението на високи нива става все по-видимо. Кристин Лагард беше начело на една от най-авторитетните международни икономически институции – МВФ, после оглави ЕЦБ. Нейна наследничка в МВФ е Кристалина Георгиева. Ангела Меркел бе канцлер на Германия, Роберта Мецола е председател на ЕП, Урсула фон дер Лайен е начело на ЕК. В България сега жени заемат поста президент, омдбудсман, председател на НС, ВАС, ВКС и БАН, напомня проф. д-р Румяна Прешленова, директор на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките. Според нея тази тенденция се проявява в свят, в който се преформулират някои правила и норми. Тя е резултат от дългосрочно развитие, a не от целенасочено феминизиране или промяна на критериите. И още:
Проф. д-р Румяна Прешленова – Снимка Личен архив
В науката жените могат да се изявяват в резултат от три важни промени в западните общества през модерната епоха: масовизирането на образованието, превръщането на науката от елитарно в по-широкодостъпно поле за изява и борбата на жените за равноправие. Те целят утвърждаване на общочовешките ценности, сред които основно значение има личността с нейните индивидуални качества. Дълго време мъжете остават доминиращи в политическо и икономическо отношение, но като цяло осъзнават и приемат излизането на много жени от ролята им на съпруги и майки.
В наше време
израз на промененото отношение
към жените е Хартата за основните права на гражданите на ЕС, приета на Срещата на върха в Ница през 2000 г. Според нея (чл. 23) равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, а принципът на равенство не пречи да се запазят или да се приемат мерки за специфични предимства в полза на по-слабо представения пол. Хартата за правата от Ница е доразвита с Резолюцията на Европейския парламент от 27 септември 2007 г. за равенство между жените и мъжете в ЕС.
ЕК приема също Насоки на Европа 2020 за заетост и Eвропейски пакт за равенство между половете 2011-2020. Според
Хартата
на европейските учени, разработена през 2005 г., работодателите трябва да се стремят да осигурят работни условия на учените, които позволяват и мъже, и жени учени да съчетават работата и семейството, грижата за децата и кариерата. Преминаването от третиране на жените като неравнопоставено малцинство към артикулиране правото на мъжете да съчетават работата и кариерата си с грижи за семейството и децата е важен момент, който дава отражение върху обществените нагласи и поведението на учените. Политиката за равенство между половете в научните изследвания в ЕС се осъществява в програмата на ЕС за научни изследвания „Хоризонт 2020“.
Въпреки това според докладите на ЕК
различията между половете
в научните изследвания и иновациите все още съществуват в ЕС, особено на високите нива в академичните среди, а в отделни случаи граничат с неравенство. Като критерий за балансирана представителност се приема относителен дял от 40-60% на единия пол. По данни на Института за статистика на ЮНЕСКО през юни 2019 г. в световен мащаб жените имат дял в науката от средно 30%, в Централна и Източна Европа те са 39%, в Северна Америка и Западна Европа са 33%. С 49% България се нарежда на пето място в Европа след Северна Македония, Латвия, Литва и Сърбия. В страните с най-висок жизнен стандарт делът на жените в науката е под 34% – в Белгия, Дания, Швеция, Швейцария, Финландия, Австрия, Люксембург, Германия, Франция, Нидерландия.
В съвременна България
равните права
на жените и мъжете са гарантирани от Конституцията и КТ. Съществена у нас е и държавната политика при социализма, когато жените бяха еманципирани по идеологически и прагматични причини и бяха прилагани квотни принципи. Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. под надслов „По-добра наука за по-добра България“, приета от НС на 7 юни 2017 г., отчита дял на жените в държавния сектор на науката и висшето образование от 53%. По този показател България е сред водещите страни. Според НСИ у нас е относително висок делът на жените изследователи, особено в природните науки, медицината и хуманитаристиката, докато мъжете преобладават в STEM областите (инженерни науки, IТ, физика). Тези данни отразяват специфично участие на двата пола, а не феминизиране.
Впечатляващото участие на жените в науката има и друг израз. Сред българските изследователи, включени в класацията на Станфордския университет за
най-добрите 2% учени в света
през 2023-2025 г. (те са от природни и технически науки), повечето са от БАН. Над 25% от тях са жени: Аглика Едрева, Боряна Николова-Дамянова, Боряна Трушева, Вася Банкова, Вера Бутова, Весела Цакова, Виолета Великова, Виржиния Кирякова, Донка Андреева, Дора Карагьозова, Златинка Димитрова, Людмила Николова, Милена Попова, Олимпия Раева, Радостина Стоянова, Стефка Фиданова, Татяна Гатева-Иванова, Татяна Табакова, Христина Василева, Юлия Серкеджиева.
Повод за удовлетвореност от развитието на БАН е и кариерното израстване. Ако през 2000 г. делът на жените сред професорите е само 16%, през 2020 г. той е 52%. При доцентите той нараства от 39% на 53%, а за учените общо – от 44% на 55%.
БАН е пример за равнопоставеност
и когато става дума за ръководни позиции. Към този момент жените имат лек превес сред директорите на постоянните научни звена във всички направления, докато в Управителния съвет те са две трети. Само на най-високото ниво на академичната йерархия жените в БАН са непропорционално представени. Сред академиците сега те са само пет от 65-ма, или 8% (Вася Банкова, Драга Тончева, Илза Пъжева, Петя Василева, Светланка Куюмджиева), а сред член-кореспондентите жените са 23 от 93, или 25%. Има още какво да се желае.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
