Войната в Близкия изток създаде сериозни смущения в световните доставки на азотните торове, подхранващи различни селскостопански култури. Сега потенциално по-голяма заплаха се появява в друга важна част от пазара на торове. Фокусът от началото на конфликта е върху уреята – ключов азотен тор, използван за царевица. Цените на подхранващата субстанция се повишиха рязко, тъй като войната блокира доставките през Ормузкия проток, принуждавайки фермерите да се борят да набавят доставки. Това, което до голяма степен е пренебрегнато в хаоса, е рискът за фосфатните торове – ключови за култури като соята – крайъгълен камък на производството на храни.
Близкият изток има само около една пета дял от световната търговия с три ключови фосфатни продукта, според Института за торове. Но почти половината от световните доставки на сяра – която се превръща в сярна киселина за преработката на фосфатни торове – идва от страни в Близкия изток, уязвими към смущения в Ормузкия проток. Ефектът по веригата за доставки би могъл да се развие „експоненциално“, ако конфликтът продължи по-дълго, след като производителите започнат да работят със съществуващите запаси от сяра и сярна киселина, посочва Анди Хемпхил, който следи пазарите на сярна киселина за платформата за ценообразуване на стоки ICIS.
Това е лоша новина за световното снабдяване с храни, което разчита на фосфати, за да подпомогне растежа на всичко – от соя до картофи. Конфликтът вече поражда опасения за инфлацията и продоволствената сигурност. И създава най-новата заплаха за американските фермери, които вече преживяваха години на високи производствени разходи. Близо 80% от фосфора в Съединените щати се прилага върху соевите и царевичните полета, които от своя страна се преработват както за храна за добитък, така и за гориво.
Дори преди конфликта доставките както на фосфат така и на сяра вече бяха ограничени. Цените на сярата скочиха до рекордно високи нива, отчасти поради търсенето от минната индустрия, която използва сярна киселина за извличане на метали като мед и никел. Руският износ беше блокиран от войната в Украйна и забраната за износ, докато Китай ограничи доставките на фосфати, за да даде приоритет на вътрешното потребление.
Допълнителен натиск внесе политиката на Белия дом. Митата, наложени през 2023 г. върху мароканския фосфат, които все още са в сила, и по-широките митнически ставки на президента Доналд Тръмп от миналата година ограничиха вноса.
„Фосфатът имаше много свои собствени проблеми преди началото на войната. Тази война само влоши лошото положение“, коментира Джош Линвил – вицепрезидент по торовете в брокерската компания StoneX Group. „Бих се осмелил да кажа, че дори е в по-лошо състояние от това, в което са уреята и азотът днес.“
Вероника Най – главен икономист в Института за торове, отбелязва, че са били положени усилия за възстановяване на запасите, особено на фосфати, след като отмяната на някои мита за торовете в края на миналата година. Но, според нея, истинското предизвикателство е свързано с доставките на сяра. Просто защото конфликтът в Израел вече бил повишил цените на сярата толкова много, че производството на някои фосфати е било спряно.
„Сярата се използва за много неща и ако сме в ситуация с ограничени доставки, торовете може да не са първи в редицата на употребата й, казва Най, допълвайки, че „това може да е по-продължителен проблем.“ Ключовите за Съединените щати тримесечни контракти за сяра в Тампа са достигнали рекордна цена в края на януари, според данни на агенция „Блумбърг“, която започва да събира информация за тях от 2012-а насам. А в Ню Орлиънс цените на диамониев фосфат – най-разпространеният фосфатен тор в света, са на близо четиримесечен връх.
Производителите на торове ще попаднат в трудно положение, защото конкурентните купувачи, особено минните компании, ще могат да плащат повече, посочва Фараз Ахмед – директор на търговската къщо Montage Commodities, със седалище в Обединените арабски емирства. Въздействието върху цените на фосфатните торове може да се прояви още през април, когато Индия обикновено увеличава покупките за вътрешното си производство – ход, който би могъл да тласне пазара в „режим на паника“, добавя той.
Ескалиращата ситуация засилва призивите в Съединените щати за повече стабилност на пазарите. Земеделските производители зависят от три основни семейства торови продукти: азот, фосфат и поташ. Само последният, който се доставя до голяма степен от Канада и се прилага заедно с фосфат върху соевите култури, е като цяло изолиран от сегашния глобален шок в предлагането.
Фермерски групи настояват правителството да отмени митата върху торовете от Мароко, което държи най-големите запаси от фосфатни скали в света, като твърдят, че високите цени и геополитическите рискове вече са намалили необходимостта от протекционистични мерки. Тези мита, въведени през 2021 г., след като базираната във Флорида Mosaic Co. поиска разследване от Министерството на търговията, в момента се преразглеждат.
Американската федерация на фермерските дружества поиска от Тръмп временно да спре тези такси, а коалиция от най-големите фермерски групи в Съединените щати поиска миналата седмица поиска от производителите на торове Mosaic и JR Simplot Co. да оттеглят подкрепата си за митата. На 17 март компаниите изпратиха писма до Министерството на търговията, в които заявяват, че възнамеряват да участват в преразглеждането.
Междувременно, достъпността до фосвати вече ограничава търсенето. Дейвид Делани – главен изпълнителен директор на производителя на суровината Itafos Inc., заяви, че очаква потреблението на фосфати в САЩ да намалее с около 20% през 12-те месеца, приключващи в края на юни. Ограниченията в предлагането биха могли да задълбочат допълнително този спад, особено ако фермерите засаждат повече соя вместо царевица, за да избегнат високите разходи за азот.
„Ще бъде трудно през пролетта, лятото и есента“, заключава Делани. „Ще има ли достатъчно, за да преминем през пролетта с 20% намаление? Вероятно, но ще завършим сезона напълно празни.“
Източник: Banker.bg
