България трябва значително да повиши прага за плащания в брой, като го изравни с бъдещия общоевропейски лимит от 10 000 евро (приблизително 20 000 лв.). Около тази теза се обедини Фискалният съвет в последния си анализ относно финансовата ефективност и административната тежест в страната.
Според експертите настоящото ограничение от приблизително 5000 евро (10 000 лв.) поставя българските предприемачи в неизгодна позиция спрямо колегите им в голяма част от Европейския съюз.
Повод за предложенията е Регламент (ЕС) 2024/1624, който има за цел да затегне мерките срещу изпирането на пари, но същевременно да въведе предсказуемост на единния пазар. От 2027 г. в целия ЕС влиза в сила хармонизиран таван от 10 000 евро за бизнес транзакции.
Поддържането на по-нисък праг от максималния в ЕС може да постави българските предприятия в неблагоприятна конкурентна позиция“, предупреждават от Фискалния съвет.
Според тях, бизнесът в България в момента е принуден да се справя с излишна административна сложност, която забавя търговския оборот.
Край на „раздробяването“ на плащанията
Един от основните аргументи за промяната е намаляването на оперативните разходи. В момента фирмите често са принудени да разделят плащанията си на няколко транзакции или да използват сложни финансови инструменти, за да не нарушат закона. Това води до допълнителни банкови такси и забавяния, които тежат най-вече на малките фирми и стартъпите.
Увеличаването на лимита до 10 000 евро би опростило ежедневните операции, без да застрашава финансовата прозрачност, смятат от Съвета и посочват:
Лимит от 10 000 евро ще опрости транзакциите, ще намали оперативните разходи и ще подкрепи по-динамична бизнес среда, което е особено важно за стартиращи компании, които искат да разширяват дейността си на пазара на ЕС.“
Експертите подчертават, че европейската рамка е достатъчно гъвкава – тя ограничава бизнес транзакциите, но не поставя лимити върху плащанията между физически лица, признавайки кеша за легитимно средство за разплащане в ежедневието.
Карта на ограниченията в Европа
Анализът показва пъстра картина в ЕС, като България се намира в групата на държавите с по-рестриктивни режими:
- Без лимит: Германия, Австрия, Кипър, Естония, Финландия, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия и Швеция;
- Високи лимити: Чехия (10 500 евро), Хърватия (10 000 евро), Испания (10 000 евро);
- Стриктни ограничения: Гърция (500 евро), Франция (1000 евро за резиденти), Румъния (1000 евро на ден).
С лимит от 5 000 евро България е на едно ниво с Италия, Литва, Словакия и Словения, но значително зад държави, които залагат на по-голяма свобода на кешовите разплащания.
Според Фискалния съвет, повишаването на националния праг ще бъде сигнал за модернизация на бизнес средата. Очаква се предложението да предизвика дебат в законодателната власт, тъй като балансира между две ключови цели: ефективна борба със сивата икономика и осигуряване на „въздух“ за легитимния бизнес в условията на засилена европейска интеграция.
Припомняме, че през 2023 г. дори имаше идея прагът да падне на 5000 или 8000 лв. именно с цел изсветляване на икономиката. Предложенията за промени така и не бяха приети.
Източник: Economic.bg
