През декември 1928 г. правителството на България предприема решителни действия за забрана на хазарта. По негово предложение парламентът решава да затвори хазартните заведения. „По това време икономиката на страната се развива относително добре, а министър-председател е класически либерал – Андрей Ляпчев. Въпреки това се преценява, че е добре да се положат усилия за „прекратяване на комарджийството”, коментира историкът проф. Пенчо Пенчев от УНСС.
Почти 100 години по-късно в предизборната програма на ПП-ДБ виждаме опит за пълна прозрачност на хазартния бизнес. Идеята е всички игрални автомати да бъдат свързани в реално време с Национална агенция за приходите.
Така беше при безмитните магазини, така е сега във всички търговски обекти, където има касови апарати. Всеки игрален автомат (slot machine) ще има софтуер, който отчита всяка игра (залози, печалби, загуби) и ще изпраща тези данни в реално време към централна система на приходната агенция. Което пък значи, че държавата ще вижда какво се случва във всеки автомат почти моментално. По този начин тя ще има по-добър контрол върху приходите. НАП ще следи реалните обороти на залите и дали се декларират коректно приходите, което би намалило укриването на данъци.
На второ място биха се ограничили измамите, защото свързването ще позволява да се засичат манипулирани автомати, нерегламентирани софтуерни промени и „черни“ машини, които не се отчитат.
Ще се вдигне прозрачноста в хазарта, защото държавата ще има централизирана база данни и по-лесен одит и проверки. От особена важност е и защитата на играчите.
Макар че не е основната цел, системата може да помогне да се следи честността на игрите и да се предотвратяват манипулации. Всичко това е важно, защото хазартът е сектор с висок риск от укриване на приходи, пране на пари и злоупотреби.
С едно изречение, идеята е проста: „Всеки лев, който влиза или излиза от автомат, да бъде видим за държавата в реално време.“
Може да се смята, че идеите на ПП-ДБ биха били продължение на това, което се прави в момента от служебното правителство. Още при при встъпването си в длъжност служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски обеща, че ще фокусира усилията си върху „финализирането на Наредбата за условията и реда за финансиране на проекти за дейности по предпазване, превенция, лечение и терапия на хазартна зависимост”, която отлежава от две години.
По данни на НАП през 2025 година онлайн хазартът има гигантски оборот от близо 66 милиарда. Само за две години оборотът от хазарта общо в България е нараснал с 50 процента. По неофициални данни хората, които играят хазарт, са около 1.5 милиона души – в това число не се включват участниците в държавното тото и лотария.
Към март 2026 г. броят на официално регистрираните хазартно зависими лица у нас надхвърля 50 000 души. Важно е да се уточни, че това са хора, които доброволно са се вписали в Регистъра на уязвимите лица на НАП, за да си наложат забрана за участие в хазартни игри. Броят на зависимите обаче е многократно по-голям.
Чистата загуба на играещите или разликата между направени залози и изплатени печалби възлиза на почти 2 млрд. лв., като размерът и бързо расте през последните години.
Източник: Banker.bg
