Правителството на премиера Росен Желязков, което управлява по-малко от 3 месеца, изглежда уверено използва средствата във фискалния резерв. Справка на Economic.bg в ежеседмичната статистика на Българска народна банка (БНБ) показва, че докато в седмицата до 31 януари парите в резерва са били 10 млрд. лв., към края на март те вече са под 7 млрд. лв.
Обикновено за фискалния резерв се говори рядко. Най-често това се случва, когато той рязко намалее, както в момента, или когато се сменя властта. А новото редовно правителство на Росен Желязков беше гласувано в средата на януари.
Идеята на държавния резерв е да служи като буфер и като бързи ликвидни средства при необходимост. С парите от него често се изплащат бюджетни разходи, като пенсии например, след което той се попълва от данъчните и неданъчните постъпления в хазната.
Недостатъчната наличност стана причина в края на 2023 г. управителят на БНБ Димитър Радев да предложи да се помисли за повишаване на минималния размер на фискалния резерв. От години минимумът е определен на 4.5 млрд. лв., но според управителя на централната банка резервът следва да осигури държавните плащания за не по-малко от 2 месеца.
С увеличаването на разходите за пенсии, които през 2025 г. ще бъдат над 24 млрд. лв., а има и други бюджетни плащания всеки месец, Радев изчисли тогава, че сегашният минимум би покрил плащания за по-малко от месец.
Трябва да има повече пари в него (резерва)“, каза тогава Радев.
Припомняме и факта, че от началото на 2025 г. правителството вече изтегли няколко вътрешни заема на обща стойност от 800 млн. лв.
Ситуацията от 2024 г.
През пролетта на 2024 г. се разви подобна ситуация със „заделените“ пари на държавата. При освобождаването на позицията си тогавашният финансов министър Асен Василев се похвали, че оставя резерв от 9.9 млрд. лв. Неговата наследничка Людмила Петкова обаче го поправи, че реалната сума е била 6.7 млрд. лв. към 8 април, а 9.9 млрд. лв. е била към 29 март.
Тогава не стана ясно за какво точно са били използвани средствата – Петкова уточни, че 1.6 млрд. лв. са отишли за погасяване на дълга на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг, докато за останалите чакала по-подробен анализ, като било „възможно“ част от тях да са отишли и за пенсии, които се изплащат от 8 април.
Тук е редно да се каже, че по принцип финансовото министерство има своя статистика за Фискалния резерв, която е на ежемесечна база и която следи състоянието му към последния ден на всеки месец. Причината се крие в това, че седмичните данни на БНБ могат да бъдат непълни или неточни, съответно не отразяват дългосрочни тенденции. Така, според месечните данни на МФ, резервът за края на януари е всъщност 12 млрд. лв., а данни за февруари все още няма.
Как се формира фискалният резерв?
Фискалният резерв се формира по салдата на всички сметки на правителството и бюджетните разпоредители към него. Сметките са основно в Българската народна банка, а една малка част – обикновено под 10% – в търговските банки и са предимно в лева. По данни на Министерство на финансите към 8 април тази сума е 6.7 млрд. лв.
Към Фискалния резерв се причисляват и вземания от фондовете на Европейския съюз. В тази част например попадат и плащанията за България по Плана за възстановяване и устойчивост.
Източник: Economic.bg
