Русия приключвала поетапната доставка на дронове, лекарства и храни за Иран, твърди се в доклади на западното разузнаване, които подробно описват усилията на Москва да поддържа затруднения си партньор в бойна форма. Високопоставени ирански и руски представители са започнали тайно да обсъждат доставката на безпилотните устройства дни след като Израел и Съединените щати атакуваха Техеран, съобщават двама служители, запознати с разузнавателните данни. Обработката на доставките е започнала в началото на март и се е очаквало да приключи до края на месеца. Русия има тесни връзки с Техеран и е предоставила на съюзника си ключова подкрепа, включително сателитни изображения, данни за насочване и разузнавателна информация, посочват запознати с въпроса лица.
Доставките на оръжия, като дронове, биха били първото доказателство, че Москва е готова да снабдява Иран със смъртоносни системи от началото на войната. На въпрос на журналисти за руските безпилотни убийци, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е заявил: „В момента се разпространяват много фалшифи новини. Едно е вярно – ние продължаваме диалога си с иранското ръководство.“
Високопоставен западен служител твърди, че Москва се намесва не само за да укрепи бойните способности на иранците, но и за да гарантира по-широката политическа стабилност на режима в Техеран. Публично руското правителство обявява, че предоставя хуманитарна помощ от началото на конфликта, като миналата седмица съобщи, че е изпратила над 13 тона лекарства в Иран през Азербайджан и планира да продължи доставките.
Иран е превърнал изстрелването на дронове камикадзе в Близкия изток в основен елемент от военната си стратегия. От началото на бойните действия той е изстрелял над 3000 такива дрона, чието производство е доста евтино. Русия произвежда такива безпилотни атакуващи летателни устройства, базирани на ирански проекти, за употреба в Украйна от 2023 година. Те са модифицирани, за да могат да избягват противовъздушната отбрана и да носят по-тежки полезни товари.
Антонио Джустоци – старши научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби (най-старият мозъчен тръст в света в областта на отбраната и сигурността, основан през 1831 г. от първия херцог на Уелингтън, със седалище в Уайтхол, Лондон), отбелязва: „Те (иранците) не се нуждаят от повече дронове. Те се нуждаят от по-добри дронове. Те се стремят към по-модерни възможности.“ Джустоци казва, че е чул от източници в Корпуса на гвардейците на ислямската революция, че разговорите с Русия за доставките с дронове са започнали непосредствено след американско-израелските удари срещу Иран.
Един от западните служители по сигурността посочва, че не са установили точния клас дронове, които Русия се е съгласила да изпрати на Иран този месец. И добавя, че Москва може да доставя само модели като „Геран-2“, които са базирани на иранския „Шахед-136“.
Миналата седмица Израел е нанесъл удари по ключов маршрут за военни трансфери между Русия и Иран в Каспийско море, съобщиха запознати с въпроса лица. Никол Гражевски – професор в университета Sciences Po в Париж, която изучава отношенията между Москва и Техеран – смята, че иранците може да поискат да направят обратен инженеринг на дроновете, за да подобри местните си системи. Усъвършенстваното руско оръжие би могло също да подобри ефективността на иранските удари с безпилотните устройства, особено ако Техеран няма време да интегрира тази технология във вътрешните си системи, добавя тя.
Гражевски подчертава: „Руснаците подобриха драстично „шахедите“, включително модификации на двигателите, навигацията и възможностите за борба със заглушаването. Така че тези системи вече са по-модерни от онези, които Иран произвеждаше на местно ниво.“
Техеран е поискал също от Русия по-модерни устройства за противовъздушна отбрана и миналия декември е договорил сделка за доставката на 500 преносими зенитно-ракетни установки „Верба“ и 2500 ракети 9M336 за период от три години.
Кремъл обаче е отхвърлил иранските заявки за С-400 – една от най-модерните системи за противовъздушна отбрана на Москва, твърдят настоящи и бивши западни служители. Кремъл вероятно разглежда подобна стъпка като риск от ескалация на напрежението с Вашингтон. Защото, за да ги използват, иранските военни се нуждаят от задълбочено обучение и инструктаж, което означава, че руските екипи на практика биха атакували американски самолети в бойни условия. Русия и Иран подписаха споразумение за стратегическо партньорство миналата година, което не ангажира страните с взаимната им отбрана.
Продължващите четвърта седмица безмилостни американски и израелски въздушни удари сериозно отслабиха военния потенциал на Техеран, но това, което е останало от огромния му ракетен арсенал, се използва по-ефективно от труднодостъпни бази в Източен Иран. В последния пример, ударите през уикенда срещу Израел раниха над 100 души. Сред целите беше град Димона, където е основния ядрен изследователски обект на страната. В атаките най-вероятно са били включени и ракети „Хорамшахр“, които са с най-дълъг обсег и носят най-тежките полезни товари в арсенала на Иран, смята Декър Евелет – анализатор в организацията с нестопанска цел за изследвания и анализи във Вашингтон CNA Corp.
Съединените щати и Израел са изчислили, че са унищожили около две трети от ракетните установки на Иран, а американският министър на отбраната Пийт Хегсет казва, че офанзивният капацитет на режима е намален с 90 процента. Въпреки това, Техеран продължава да поразява цели около Персийския залив, с над 1200 балистични ракети и най-малко 3300 рудиментарни крилати ракети „Шахед“ досега.
Кели Гриеко – старши сътрудник в Центъра „Стимсън“, отбелязва, че анализът на данни от публични източници, като видеоклипове, изображения и съобщения, свидетелства за рязко увеличение на ефективността на тези атаки след 10 март – като до една четвърт от ракетите са преодоляли противниковата въздушна отбрана. Тя предупреждава, че картината може да се промени с появата на по-добра информация.
„Изтощеният Иран, който изстрелва по-малко и по-добре насочени ракети и дронове по внимателно подбрани, фиксирани цели, става по-ефективен в нанасянето на поражения“, коментира Гриеко. „По отношение на това колко от тях пробиват защитата, траекторията се движи в грешна посока.“
Израелска оценка определя арсенала на Иран на до 2500 балистични ракети преди началото на войната на 28 февруари. Американско-израелските удари са насочени към тези запаси, като същевременно дават приоритет на унищожаването на пускови установки, за да се предотврати използването на останалите ракети. Броят на балистичните ракети, изстреляни по цели в Персийския залив, се е стабилизирал средно на около 21 на ден от началото на седмицата, по оценка на агенция „Блумбърг“.
Иран все още разполага с по-модерни оръжия и намира по-ефективни начини да ги използва. Ракетите „Хорамшахр“ често са зареуждани с касетъчни боеприпаси, които се разпръскват на голяма височина, което намалява силата на експлозията, но затруднява прихващането, но те могат да носят огромна единична бойна глава от 1500 килограма. Най-важното е, че техният обхват от 2500 километра означава, че те могат да бъдат базирани в Източен Иран, което ги прави по-малко уязвими за американски и израелски въздушни удари, обяснява Евелет. Докато базите за по-нови ракети с твърдо гориво с висока точност са до голяма степен в западната част на страната и са били удряни многократно.
Гражевски пък подчертава промяната в тактическата схема на иранците. „Това, което наблюдаваме оперативно, е преминаване към по-малки размери на залповете, но с нетривиални нива на удар“, казва тя. И допълва: „Това е забележително, защото предишният подход на Иран беше да набляга на насищането, за да се превъзмогне противовъздушната отбрана.“
Според Тражевски, атаките срещу енергийната и петролна инфраструктура на съседите са се увеличили, докато военните цели се атакуват по-пресметливо. Иран е ударил щаба на Пети флот на САЩ в Бахрейн, както и поне три скъпи радарни системи и пет въздушни танкера, намиращи се в Саудитска Арабия.
Има твърде много променливи, за да се каже каква точно може да е причината за повечето пробиви в отбраната срещу иранските удари, казва Евелет. Недостигът на прехващачи, повредените радари, различните траектории и посоки на атака, както и изборът на целта, биха могли да допринесат за това.
Други усъвършенствани проекти включват ракети „Хейбар Шекан“ или „Фатах-1“ – и двете използващи твърдо гориво, което ги прави по-лесни за изстрелване в кратки срокове. „Фатах“ има маневрираща бойна глава, предназначена да заобикаля отбраната и да поразява цели с размерите на къща. Имая съобщения и за ракетен ускорител за крайните фази от атаката им за допълнителна скорост, която намалява времето за реакция. Макар че никоя от ракетите на Иран не е толкова усъвършенствана, колкото тези на Китай или Русия, тези от вида на „Фатах“ са способни да маневрират в атмосферата с висока скорост по траектория между местата, където противоракетната отбрана на голяма и малка височина е най-ефективна.
Източник: Banker.bg
