Войната на САЩ и Израел срещу Иран оказва катастрофално въздействие върху глобалната икономика, предупредиха европейските членове на Г-7 в навечерието на ключова среща в четвъртък.
Външните министри от групата на водещите индустриализирани държави – чиито основни членове са САЩ, Обединеното кралство, Канада, Франция, Германия, Италия и Япония – трябва да се съберат във Франция за двудневна среща, като войните в Иран и Украйна са в центъра на дневния ред.
Европейски лидери и министри ще опитат да насърчат САЩ да потърсят изход от ситуацията с Иран, пише Euronews. А това се случва на фона на очевиден застой около възможното прекратяване на огъня, както и риска от ескалация с потенциално разполагане на сухопътни войски.
За да бъде пределно ясно – тази война е катастрофа за световните икономики“, предупреди рано в четвъртък германският министър на отбраната Борис Писториус.
„Европейските партньори и Германия още от самото начало подчертаха, че не сме били консултирани предварително. Никой не ни попита. Това не е наша война“, заяви той пред репортери по време на посещение в Австралия.
Международните цени на енергията рязко се повишиха, откакто конфликтът беше започнат от САЩ и Израел в края на февруари, като енергийна инфраструктура в Иран и съседните държави от Персийския залив беше унищожена или повредена вследствие на въздушни удари на САЩ и Израел и ответни атаки от страна на Иран.
Почти пълното затваряне на Ормузкия проток – жизненоважен морски маршрут, през който обичайно преминава една пета от световните доставки на петрол и газ – сериозно ограничи глобалните енергийни доставки, като ръководството на ЕС предупреди, че ситуацията е „критична“.
Френският министър на финансите Ролан Лескюр заяви в сряда, че светът вече е изправен пред конфликт, „който е променил своя характер, а следователно и икономическите последици са се променили“.
Днес 30 до 40% от рафиниращия капацитет в Залива е повреден или унищожен. Говорих с катарския министър на енергетиката, Саад Шерида ал-Кааби, който каза, че 17% от капацитета за производство на газ е унищожен вследствие на атаките срещу тези съоръжения, а възстановяването ще отнеме години – говорим за три години.“
Дори т.нар. „шепнещ на Тръмп“ – италианският министър-председател Джорджа Мелони – определи в сряда кризата в Близкия изток като такава, която „засяга всички и която, ако продължи във времето, може ясно да доведе до икономически и социални последици, които ще засегнат още повече държави, най-уязвимите държави, започвайки с африканския континент“.
Вашингтон търси изход?
Последната среща на Г-7 – в която ще участват представители на ЕС, както и гостуващи делегации от Саудитска Арабия, Бразилия, Индия, Южна Корея и Украйна – се провежда в момент, когато изглежда, че Вашингтон търси начин за излизане от войната.
Президентът Доналд Тръмп и Белият дом настояха тази седмица, че САЩ водят разговори с високопоставени – но неназовани – ирански представители и че чрез посредници са предложили мирен план на Техеран.
Иранският външен министър Абас Арагчи съобщи, че официалните лица разглеждат американското предложение за прекратяване на войната, но подчерта, че Техеран няма намерение да води преговори със САЩ.
Арагчи добави, че размяната на послания между двете страни чрез посредници „не означава преговори със САЩ“, съобщи Reuters.
Иранските държавни медии съобщиха в сряда, че Ислямската република ще отхвърли предложението за примирие от страна на САЩ и вместо това ще излезе със собствен списък от пет точки, който би дал на Техеран контрол върху Ормузкия проток.
Допълнително замъглявайки перспективите за мирни преговори, САЩ изпращат хиляди допълнителни войници в региона, които могат бързо да бъдат разположени при евентуални нови военни действия. Това включва възможността за завземане на петролния терминал на остров Харг или повторно отваряне на протока, ако преговорите се провалят.
Председателят на иранския парламент, Мохамад Багер Галибаф, коментира в сряда в X, че разузнавателна информация сочи, че „враговете на Иран“ планират да окупират „един от иранските острови“ с подкрепата на неназована държава от региона.
До голяма степен изолирани от усилията за мир, страните от Г-7 изглежда имат много ограничено влияние върху позицията и намеренията на Вашингтон по отношение на Иран, особено след като Тръмп разкритикува съюзниците за отказа им да подкрепят САЩ във военните операции.
Мисля, че НАТО допуска много глупава грешка. Отдавна казвам, че се чудя дали НАТО изобщо би било до нас. Това беше голям тест, защото ние не се нуждаем от тях, но те трябваше да бъдат там“, заяви Тръмп пред репортери в Овалния кабинет миналата седмица.
Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, също предизвика напрежение в Европа, след като похвали Тръмп в интервю за CBS миналия уикенд и изглежда намекна, че европейските съюзници в НАТО „ще се обединят“, за да „отговорят на призива на президента и да гарантират свободното корабоплаване през Ормузкия проток“.
Европейските лидери дадоха сигнал, че не желаят да се въвличат в това, което възприемат като война по избор, а не по необходимост. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обобщи това настроение миналата седмица с думите: „Това не е войната на Европа. Ние не започнахме тази война. Не бяхме консултирани.“
Източник: Economic.bg
