Законът за Българската народна банка не противоречи на правото на Европейския съюз за условията за назначаване и освобождаване на ръководни кадри, което означава, че Управителният съвет на институцията е действал в рамките на правомощията си при отстраняването на Андрей Гюров като подуправител. Това става ясно от представено становище на генералния адвокат към Съда на Европейския съюз, като окончателното решение по случая се очаква в следващите месеци.
Делото е образувано по запитване на Върховния административен съд, който разглежда жалбата на Гюров срещу решението на БНБ за освобождаването му. Централната банка е приела, че той не отговаря на изискванията за длъжността и е извършил сериозно нарушение.
До казуса се стига след решение на вече закритата Комисия за противодействие на корупцията, която установява несъвместимост заради участие на Гюров в търговско дружество и в управителни органи на неправителствени организации без необходимото разрешение.
По-късно Административния съд София-град обяви решението на антикорупционната комисия за нищожно, като посочи, че органът не е бил надлежно конституиран и не е имал компетентност по случая. Това решение обаче е обжалвано, а производството пред ВАС е спряно до произнасянето на съда в Люксембург.
Становището на генералния адвокат не е окончателно и не обвързва съда, но в практиката често служи като основа за финалното решение.
Междувременно политическа реакция дойде от ДПС, като лидерът Делян Пеевски заяви, че назначаването на Гюров е било неправомерно и потърси отговорност от президента Илияна Йотова.
Становището на генералния адвокат е цитирано от lex.bg:
Член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 7 от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да се тълкуват в насока, че допуска национално законодателство, което изисква член на орган за вземане на решения на националната централна банка (НЦБ), като например заместник-управител, да подава на компетентния национален орган декларация, разкриваща неговия или нейния интерес, като участие като акционер в компания или участие в управителен орган на нестопанска организация;
Член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкува като приложима по силата на правото на ЕС само към управителите на НЦБ. Въпреки това, тази разпоредба трябва да се тълкува така, че допуска национално законодателство, което поставя същите съществени условия за предсрочно освобождаване на заместник на управителя (подуправител);
Член 130 от ДФЕС и член 7 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкуват в насока, че допускат национално законодателство, което не забранява на подуправител на национална централна банка да има дял в дружество с ограничена отговорност, при условие че това законодателство включва механизъм, който позволява да се определи дали в конкретни обстоятелства притежанието на такъв дял води до конфликт на интереси, който може да засегне независимото функциониране на НЦБ или доверието на обществеността в тази независимост. Ако такъв конфликт на интереси е идентифициран и има възможност той да бъде отстранен в определен срок след назначението, член 14.2 от Устава трябва да се тълкува така, че ако лицето не е успяло да отстрани този конфликт в този срок, той или тя може да се счита за лице, което вече не отговаря на условията за изпълнение на задълженията, при условие че срокът е адекватен и моментът, за който започва, е ясно дефиниран;
Член 130 от ДФЕС и член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва също да се тълкуват като допускащи националното законодателство, което забранява участието на подуправител в управителен орган на юридическо лице с нестопанска цел без разрешението на компетентния орган. Националното законодателство трябва да позволява такова несъвместимо занятие да бъде прекратено в даден срок след назначението, като член 14.2. от Устава трябва да се тълкува така, че ако лицето не е прекратило тази дейност в този срок, то или тя може да се счита за лице, което вече не отговаря на изискванията за изпълнение на задълженията по смисъла на тази разпоредба, при условие че срокът е адекватен и моментът, за който започва, е ясно дефиниран;
Член 130 от ДФЕС и членове 7 и 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкуват като изискващи компетентният орган, който трябва да установи основанията за отстраняване на управител на НЦБ, да бъде овластен да извърши преценка дали това лице е било признато за виновно за сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 от този Устав.
Делото пред СЕС беше образувано след преюдициално запитване с осем въпроса на Върховния административен съд (виж още тук), който разглежда жалба на Андрей Гюров срещу решението на Управителния съвет на БНБ, че са налице основания за освобождаването му като подуправител. Според УС той „не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения“ и е „признат за виновен за извършено сериозно нарушение“ – две от основанията в Закона за БНБ за освобождаване на подуправител (повече за мотивите на УС на БНБ виж тук).
До решението се стигна, след като вече закритата Комисията за противодействие на корупцията (КПК) изпрати на БНБ свое решение, в което установява несъвместимост при Андрей Гюров. Тази несъвместимост се обосновава, с „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“, без решение на Управителния съвет УС на БНБ по чл.12, ал.5, изр. 2-ро от Закона за Българската народна банка“.
Източник: Banker.bg
