Правителството на унгарския премиер Виктор Орбан подплаши за пореден път инвеститорите с амбициите си да се намесва в управлението на отделни сектори на националната икономика – от банковото дело до управлението на фондове – преди президентските избори през 2026 година.
Акциите на компаниите, които се търгуват на фондовата борса в Будапеща, претърпяха най-дълбокия си двудневен спад за последните осем месеца след като министърът на икономиката Мартон Наги предложи да се замразят таксите и комисионните, които банките начисляват на клиентите си и призова телекомуникационните оператори да орежат „доброволно“ цените, а търговците на хранителни стоки да ограничат маржа на печалбите си.
Тези залпове от държавна намеса на пазара последва въвеждането на нови правила, задължаващи институционалните инвеститори да купуват по-големи количества държавен дълг, предизвикали асоциации с предишни пазарни погроми през 15-годишното управление на Орбан. Той започна мандата си с одържавяването на частни пенсионни активи за милиарди долари преди да въведепоредица от целенасочени данъци, в повечето случаи насочени към чуждестранните инвеститори в страната.
По оценка на Габор Букта – анализатор в брокерската фирма Concorde, „този пазар е подходящ единствено за инвеститори с черен пояс“, визирайки бързите реакции, необходими за справянето с непредсказуеми регулаторни промени.
Правителството, което, според повечето авторитетни проучвания на общественото мнение, има по-ниска подкрепа от опозицията преди вота през идната година, се опитва да ограничи ценовия ръст на широка гама стоки – от брашното за щдрудел до комисионните на банковите трансакции. По-бавното увеличение на цените може безусловно да позволи на Унгарската централна банка да свали най-високите в Европейския съюз лихвени проценти, въпреки че новият председател на институцията Михали Варга обеща да задържи кредитните разходи на досегашните им равнища.
Рентабилността на Magyar Telekom – поделение на германския „Дойче телеком“, може да падне значително в резултат на правителствените съобщения, предвиждащи намаление с поне 10% на таксите, които операторите могат да начисляват на потребителите, пресмята Букта. Акциите на Magyar Telekom загубиха над 7% от пазарната си оценка на 31 март – най-дълбокият срив за последните повече от пет години.
Липсата на предсказуемост изнервя и валутния пазар, коментират икономисти на „Банк ъф Америка“. Унгарският форинт поевтиня спрямо еврото през миналата седмица, а доходността на десетгодишните унгарски правителствени облигации е най-висока от 2023-а насам.
„Не смятаме, че последните мерки на кабинета целят най-вече създаването на възможности за стимули, както прибързано ги разчетоха инвеститорите“, посочва в анализ за клиентите си на 1 април Май Доан от „Банк ъф Америка“. Но допълва, че „честите регулаторни промени увеличават и баз това високата несигурност преди изборите, подкопавайки доверието във форинта“.
Въпреки че партията на Орбан „Фидес“ ще се постарае да не допусне прекалена дестабилизация на националната валута пред вота през 2026-а, нагласите на инвеститорите остават неустойчиви, твърди Доан.
В 17.06 ч. българско време на 1 април едно евро се разменяше за 402.60 форинта.
Министрите на Орбан са принудени да реагират, защото опозиционният лидер Петер Маджар набляга в кампанията си на кризата с издръжката на живота и на обвиненията в ширеща се корупция. В официално изявление на 1 април Наги каза, че ограничаването на маржа на печалбата на търговците на хранителни стоки вече има успех, като над 800 артикула са достъпни в момента на по-ниски цени. По оценка на „Банк ъф Америка“, таванът на хранителните печалби „трябва да доведе до рязък спад на инфлацията“.
Предишните интервенции на Орбан на отделни пазари включва принудителни орязвания на цените на енергията, облагането на рафинерията Mol Nyrt. с допълнителни данъци, поеането на контрола върху енергийни дружества и ограничаване на износа на строителни материали. В резултат, инвеститорите искат отстъпки за котираните на регистрираните в Будапеща акции спрямо книжата от региона, както и към базовия индекс на развиващите се пазари, изчисляван от MSCI.
Петер Вировач – икономист в „Ай Ен Джи банк“ в унгарската столица, посочва, че в момента правителството е насочило усилията си към ограничаване на инфлацията, защото това може да е решаващ фактор за предстоящия вот. Тези маневри обаче могат да имат противоположен ефект за унгарската икономика (с БВП от около 200 млрд. щ. долара), ако не в краткосрочен, то в дългосрочен план.
„Колкото повече области управлява правителството на микроравнище, толкова по-трудно ще е да ги държи под контрол“, коментира Вировач. Той е убеден, че „ако тези тавани се задържат за по-дълъг период, те могат да доведат до по-лошо качество на услугите, по-малко инвестиции и по-ниски печалби“.
Източник: Banker.bg
