Глобалните компании все още не осигуряват пълна прозрачност относно рисковете, свързани с използването на изкуствен интелект. Въпреки че ESG отчетността се е превърнала в основен канал за разкриване на такава информация, тя не обхваща пълния спектър от въздействие на технологиите върху бизнеса и обществото.
Компаниите най-често разкриват въпроси, свързани с управлението – стратегия, контрол и съответствие. Екологичните и социалните аспекти на изкуствения интелект обаче остават недостатъчно обхванати. По-специално, рядко се публикуват данни за консумацията на енергия на алгоритмите, техния въглероден отпечатък, както и въздействието върху заетостта, рисковете от дискриминация и защитата на данните.
Липсата на единни стандарти води до значителни разлики в отчетността.
Компаниите тълкуват изискванията по различен начин и разкриват информация по непоследователен начин, което затруднява инвеститорите и други заинтересовани страни да оценят рисковете.
Разкриването на информация също варира в зависимост от региона.
В Европа изискванията за разкриване на информация са по-строги, докато в САЩ подходът остава до голяма степен доброволен. В Китай, за разлика от това, правителственото регулиране играе значителна роля, повишавайки нивото на разкриване на информация по отношение на управлението на технологиите.
Експертите отбелязват, че
повишаването на прозрачността ще изисква прилагането на единни стандарти
и преход към по-цялостен подход, който отчита както въздействието на технологиите върху бизнеса, така и тяхното въздействие върху обществото и околната среда.
Следователно, с нарастването на ролята на изкуствения интелект в икономиката, въпросът за прозрачното и сравнимо разкриване на информация се превръща в ключов елемент от корпоративното управление и устойчивото развитие.
Източник: Banker.bg
