Днес много от жените са добри предприемачи, които дават смисъл на живота, твърди проф. д.и.н. Пенчо Пенчев, преподавател по Стопанска история и история на икономическата мисъл в Университета за национално и световно стопанство. Той открива акценти в стопанската история на България, които са изцяло непознати или са „обраснали“ в митове и „връща лентата“ повече от век назад. Защото вярва, че има какво да се научи от историята и това не са само факти, които предизвикват досада. По отношение на жените е убеден, че оставени свободни, те ще направят света по-добър и по-богат.
Жената е мълчаливата сила на стопанския просперитет. Но и досега продължаваме с леко пренебрежение да гледаме на жената, която избира да остане вкъщи и да отглежда децата си – а това е едно от най-трудните, благородни и достойни дела. Проф. Пенчев напомня, че зад всеки успял мъж стои силна жена, която в негово име най-често е пожертвала своята кариера. Той ни помага да видим как в продължение на 100-тина години ролята на жената се е развила до по-широката перспектива на модерната икономика, която пази традициите си, но те са еволюирали в по-добра посока:
Проф. Пенчев – Снимка Личен архив
Жената винаги е имала важна роля в традиционната икономиката, макар в съвремието да недооценяваме това. Винаги е имала силна роля, но тя е различна от стопанската дейност, която си представяме през призмата на днешните си разбирания. Да си спомним за Султана Глаушева, знаменитата героиня на „Железния светилник“ – тя стои в основата на семейството и на стопанския успех на съпруга си. От позицията си в онова стопанство тя има не по-малък принос от мъжа, но не е платена по начина, по-който сега гледаме на пазара на труда и възнаграждението за работа. С появата на модерното стопанство в условията на съвременното икономическо развитие ролята на жената се променя, но това става доста трудно и по-бавно от цялостното икономическо модернизиране. Този факт се обяснява с някои прекалено устойчиви
консервативни подходи
че жената трябва единствено да стои вкъщи. Дълго време в българското общество се е приемало, че основната ѝ задача е да се грижи за дома и за семейството. И когато жената е излизала на чаршията, ако това изобщо ѝ е било позволено, е трябвало да бъде придружена от мъж. Има известни случаи, в които жената през целия си живот не е посещавала дюкяна на своя съпруг.
Такъв е случаят и с майката на Симеон Радев – известният автор на „Строителите на съвременна България“, което той пише в спомените си за нея. Тези нагласи постепенно се променят, но като цяло навлизането на жените на пазара на труда среща конкретни и ясни интереси и пречки.
Пример: през февруари 1922 г. русенските келнери, готвачи и бюфетчии провеждат събрание и на него обсъждат своето тежко социално положение и отправят препоръки. Обявяват, че е неприемливо заместването им с жени и решават да молят властите да отстранят жените като работна сила от питейните заведения и локалите.
Невинаги обаче мъжете създават пречки пред жените, а понякога самите жени
поставят бариери
През есента на 1921 г. Женското дружество в Плевен отправя апел към всички жители на града – като си спазаряват слугини, да не им плащат скъпо. Това е продиктувано от факта, че тези заможни жени наемат други жени и чрез по-ниското възнаграждение за труда им ще спестяват част от разходите в семейния бюджет.
Пречките, които жените срещат, са и в много други отношения, свързани с обществените нагласи. През 1927 г. кметът на Търново е бил публично укоряван, че е уволнил един метач и на негово място като общински служител е назначил жена. Критиката е обоснована с явно пренебрежителното мнение, че женският труд е евтин, тъй като за жената е важно да си купи рокля, да се подстриже и да си направи прическа. Подобно настроение се открива и в държавните документи.
През февруари 1928 г. Министерският съвет взима решение всички жени на държавна служба да бъдат освободени, ако заемат длъжност, която може да се изпълнява от мъже. Така държавата отразява това ограничено отношение към жените. Според наличните данни едва през 1933 г. в едно село край Елхово е назначена
първата жена секретар-бирник
Нейна задача е да събира данъците. Тя е юрист, родом е от Малко Търново и този ценз ѝ дава право да заема някаква по-отговорна обществена длъжност. Жени, завършили право, в първите десетилетия на XX век водят дълга борба, за да получат позволение сами да практикуват адвокатската си професия. Но като всяка обществена промяна и в това отношение има нужда от време.
В исторически план в пазарно насочените сектори от икономиката жените като че ли пробиват по-лесно, защото там е важен талантът, както и способността за пазарно ориентиране. По-трудно става пробив в общински и държавни структури, в които има силни политически интереси и бюрократизмът е неотстъпчив. В относително свободната пазарна икономика жените успяват да завземат територия. През 1906 г. в Плевен жена е собственичка на работилница за дрехи – чорапи, фланели и други плетива. Името ѝ е Радушка Попова. Тя решава да
участва в обществена поръчка
за доставки на държавната болница в Търново. Съобразява се с господстващите нрави и не тя, а съпругът ѝ внася офертата. Но представителят на държавата, когато разбира, че с това предложение е свързана жена, го отхвърля с мотива, че жените нямат граждански и политически права. И наистина по Търновската конституция жените са лишени от право на глас.
Все пак от 20-те години на XX в. насам по-често виждаме жените не просто като рекламен адресат, а като активни стопански дейци. Започват да се срещат реклами на модни ателиета в Плевен, в Пловдив и други градове на страната, които са собственост и са движени от жени. Натъкваме се и на такъв факт – в малък град като Балбунар (днешния Кубрат) има бирария „Гица Найденова“ – по името на собственичката. През 20-те години на миналия век срещаме жени предприемачи
в сферата на журналистиката
Съредактор на плевенския вестник „Северно ехо“ е Рена Попова. Собственик на в-к „Арда“, който излиза през 30-те години в Кърджали, е М. Михайлова. Наблюдава се постепенно разнообразяване в стопанските дейности, в които жените проникват, като през 20-те и 30-те години е точката на „пречупване“. От това време срещаме обява, в която се търси съдружник или съдружничка с капитал, който да бъде вложен в доходна индустрия. Така с упоритост и способности, успоредно с модернизацията на обществото, жените си проправят път – в предприемачеството, в администрацията и в академичните среди.
Те са истински съдружници и работят заедно със съпрузите си. През 30-те години троянчанинът Никола Цонковски, след като работил дълго в Западна Европа и пестил, основава фабрика за обувки в родния си град. В спомените си той разказва как основна роля в този бизнес има съпругата му. При липса на някоя от работничките, тя ги замества. Като приключат смените на наетия персонал, двамата довършват работата, подготвят материалите за следващия ден, след което вечерта неговата съпруга поема и счетоводната работа на фирмата. Цонковски споделя, че предприемаческото семейство в първите години от дейността се ограничава много в личните си разходи.
Твърде малко познаваме историята на малките и на малко по-големите фирми от първата половина на XX в. По онова време и мъжете, но и жените
започват бизнес с дребен капитал
– основно спестен от залъка. Точно такъв е случаят със Савка Тошева, която е една от първите жени индустриални предприемачи във Враца. Тя е имала фабрика за копринени изделия, която наследява от баща си. После работи в нея със синовете си. Тогава българското предприемачество е семейно обвързано.
Няма такова време за предприемачите, в което за жените, а и за мъжете, да не е било необходимо да се борят и да устояват. Постепенно от 20-те години насам жените си извоюват място под слънцето в пазарната икономика, а не само в семейната дейност. През социализма политически бива наложено „равноправие“ между двата пола и постепенно разбиранията, че мястото на жената е само в дома, се превръщат в екзотика.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
