Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се изравни с управляващия консервативен блок „Християндемократически съюз“ / „Християнсоциален съюз“ (ХДС/ХСС), ръководен от канцлера Фридрих Мерц, според последното проучване на ИНСА. И двете формации получават по 26% подкрепа сред германските избиратели, което показва значително изместване на политическия баланс в страната.
Проучването, поръчано от таблоида „Билд“, отчита покачване на АзГ с един процент, с колкото губи одобрение коалиционният партньор на Мерц – Германската социалдемократическа партия, която получава скромните 14 процента. Лявоцентристката зелена партия „Съюз 90“/“Зелените“ е с 12%, левицата е с 11%, а нито една друга партия не преминава изборния праг от 5 на сто.
На предишните парламентарни избори през февруари миналата година ХДС/ХСС спечели 28.5%, следван от АзГ с 20.8%, а социалдемократите останаха трети с 16.4 процента. Междувременно всички водещи партии продължават да отказват сътрудничество с „Алтернатива за Германия“ както на национално, така и на местно ниво, запазвайки т.нар. политическа „защитна стена“ около нея и не я допускат във властта.
Възходът на крайната десница се потвърждава и от регионалните избори. В провинция Рейнланд-Пфалц АзГ постигна 19.5% от гласовете, което е повече от двойно увеличение спрямо резултата ѝ отпреди пет години. Подобен резултат беше отчетен и в Баден-Вюртемберг, като дори леко надхвърли представянето ѝ там. Най-силен е пробивът на крайнодесните сред работническата класа и хората с ниски доходи. В тази група 39% от избирателите подкрепят АзГ.
В източните части на страната – бившата Източна Германия, партията получава подкрепата на почти половината от работниците, което я прави ключов фактор в тези региони. Този ръст се развива в условията на икономическа стагнация и загуба на десетки хиляди работни места в индустрията заради зеления преход и нарушените доставки в глобален план.
Анализаторите посочват, че основният двигател за успеха е страхът от социален упадък и несигурност. Според Франк Бретшнайдер от университета в Хохенхайм, партията не просто използва тези страхове, а активно ги подхранва, като се представя за защитник на „обикновения човек“.
В по-широк план множеството кризи, включително войните в Украйна и Близкия изток, климатичните промени и развитието на изкуствения интелект, създават усещане за нестабилност, което допълнително подхранва подкрепата за радикални политически алтернативи.
АзГ старателно и последователно си изгражда образ на формация, която е близка до хората, противопоставяйки се на елитите и утвърдените политически сили. Значителна част от подкрепата за нея идва за сметка на Социалдемократическата партия. Исторически тя е една от най-старите работнически партии, но губи влияние от години и се срина сериозно по време на предишното правителство на канцлера Олаф Шолц.
Скорошен анализ на Infratest dimap показва, че 71% от анкетираните смятат, че социалдемократите вече не защитават интересите на работниците. Паралелно с това АзГ се стреми да запълни вакуума чрез силно емоционални и популистки послания. Партията внушава, че управляващите са откъснати от реалността, докато тя разбира ежедневните проблеми на работещите.
Избирателите са наясно, че крайната десница няма сериозен експертен капацитет в икономическата политика или създаването на работни места. Но за сметка на това се хващат за обещанията й за контрол на миграцията, убежището и престъпността. В кампанията си партията често свързва икономическите въпроси, като доходите и достъпността на жилищата, с имиграцията, представяйки я като заплаха.
Това, разбира се, съвсем не е така, защото мигрантите обикновено работят най-тежката и черна работа, на която малцина германци биха се хванали. А и германското население е застаряващо и ако иска да поддържа индустрията си, се нуждае от внос на работна ръка. Друг въпрос е, че икономическите политики на АзГ, които включват ограничаване на социалните разходи и данъчни облекчения за най-богатите, биха навредили на работниците и хората с ниски доходи.
Независимо от силните резултати в проучванията и на изборите, партията остава политически изолирана. След парламентарните избори през 2025 г., на които тя се класира втора, останалите формации потвърдиха отказа си да работят с нея, за да не загубят подкрепата на своите избиратели. Триумфът на АзГ продължава да бъде концентриран основно в по-бедните източни провинции.
Идеологически партията се отличава с националистически позиции, които предизвикват тревога в страната. Лидери като Александър Гауланд, който е съосновател на АзГ и най-виден неин представител, използват реторика от типа „Германия на първо място“. Преди време той бе заявил по адрес на тъмнокожия футболист от германския национален отбор Жером Боатенг, че почти никой нормален германец не би искал такъв човек за съсед.
За бившата пълномощничка по въпросите на интеграцията, която е с турски корени, Гауланд бе казал, че е крайно време да бъде „разкарана в Анадола“. Попитан за мнението му за фашизма, Гауланд пък отговорил, че Адолф Хитлер и нацистите са само „пилешка курешка“ в над хилядолетната успешна германска история.
Партията е съпътствана и от редица скандали. През 2024 г. нейни представители бяха обвинени във връзки с чужди държави като Китай и Русия. Сред тях имаше и случаи на предполагаем шпионаж, както и твърдения за получаване на пари за разпространение на проруска пропаганда.
Допълнително напрежение предизвикаха изказвания, омаловажаващи престъпленията на нацисткия режим, което доведе до изключване на партията от европейски политически съюзи. През 2025 г. германските служби за сигурност официално класифицираха „Алтернатива за Германия“ като екстремистка организация. Според властите партията застрашава демократичния ред, като насърчава концепции, основани на етническа принадлежност и изключване на определени групи от обществото. Въпреки стигмата обаче и институционалните ограничения, включително пречки пред по-активно участие в държавната администрация, подкрепата за АзГ продължава да расте.
Това поставя Германия пред сложна ситуация, а именно как да се отговори на нарастваща политическа сила, която изразява реални обществени страхове, но същевременно предизвиква сериозни опасения за демократичния ред. Най-често възходът на „Алтернатива за Германия“ е смятан за логическо следствие от социалните и икономическите промени, които настъпиха още при управлението на Ангела Меркел. Разочарованието от традиционните партии, несигурността, свързана с глобалните кризи, и търсенето на нови политически алтернативи оформят среда, в която подобни движения намират все по-широка и шумна подкрепа. Остава обаче въпросът дали това е временно явление или началото на по-трайна промяна в политическия пейзаж на Германия?
Източник: Banker.bg
