Гневът на Доналд Тръмп към съюзниците от НАТО заради отказа им да се включат във войната срещу Иран и заплахите, че Съединените щати ще напуснат Алианса, доведе до обратен ефект – вместо да разедини европейските държави, той ги направи необичайно единни.
Американският президент ясно заяви в речта си на 1 април, че повторното отваряне на Ормузкия проток вече не е отговорност само на Америка и е време съюзниците да се ангажират, а не да чакат Вашингтон да свърши работата.
В последните седмици европейски лидери и високопоставени служители в Брюксел обсъждат не само текущата криза, но и възможни дългосрочни сценарии, включително необходимостта от изграждане на самостоятелен отбранителен капацитет. Разговорите се водят както на официални срещи, така и в неформална обстановка и общата оценка е, че отношенията между САЩ и Европа са достигнали критична точка. Според редица дипломати НАТО е блокиран в способността си да функционира ефективно, а политическото напрежение поставя под съмнение бъдещето му.
Кризата се задълбочи след като администрацията на Тръмп обяви, че ще преосмисли американското участие в Алианса след края на войната с Иран. Основното недоволство на Вашингтон е предизвикано от отказа на държави като Великобритания, Франция, Италия и Испания не само да участват, но и да предоставят достъп до военни бази и въздушно пространство за операциите срещу Иран. В рамките на месец след началото на конфликта тази позиция не само се запази, но и се затвърди чрез конкретни действия. Испания затвори въздушното си пространство за американски самолети, а Франция въведе ограничения за полети с военни товари към Персийския залив.
Миналата седмица и Италия отказа разрешение на американски военни самолети да кацнат във военновъздушната база в Сицилия, преди да се отправят към Близкия изток. Аргументът беше, че Вашингтон не е поискал предварително разрешение от правителството в Рим. Отказът бе категоричен, независимо, че премиерът Джорджа Мелони е сред най-близките съюзници на Тръмп в Европа.
Германският канцлер Фридрих Мерц пък остро разкритикува Тръмп за действията му в Иран, като заяви, че причинява „огромна ескалация“, вместо да се стреми към прекратяване на военните действия. Според него американските усилия едва ли ще доведат до смяна на режима в Техеран. Така Мерц на практика се усъмни в смисъла на цялата военна операция на Вашингтон.
Решението на европейските държави да не се включат във военните действия срещу Иран е резултат от няколко взаимосвързани фактора. На първо място е липсата на предварителни консултации с тях от страна на САЩ. Европейските съюзници не бяха информирани за плановете за военната операция, което подкопава принципа на съвместно вземане на решения в рамките на НАТО.
Вторият фактор е оценката, че конфликтът не попада в обхвата на колективната отбрана. За много европейски страни Персийският залив не е регион, който изисква активиране на съюзнически ангажименти.
Третият елемент е вътрешнополитическата ситуация в самите европейски държави. Лидери като британския премиер Киър Стармър ясно обясниха, че ще действат в съответствие с националния си интерес, независимо от претенциите на Вашингтон. Подобни позиции се наблюдават и в други страни, което допринася за формирането на обща европейска линия.
Показателна е срещата в Хелзинки миналата седмица, където десет северноевропейски държави – Обединеното кралство, Дания, Естония, Исландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Финландия и Швеция, проведоха неформални разговори за състоянието на Алианса. Участниците бяха единодушни, че не могат да подкрепят военната кампания срещу Иран. В същото време те отчитат, че натискът на САЩ засилва координацията помежду им и ги сближава повече от всякога.
Този подход контрастира с предишни конфликти, като войната в Ирак през 2003 г., когато европейците бяха силно разединени.
Сегашната криза поставя под въпрос основни принципи на функционирането на НАТО. Алиансът се основава на взаимно доверие и ангажимент за колективна защита, формулиран в член 5. Когато този ангажимент бъде поставен под съмнение, отслабва способността на организацията да действа като възпиращ фактор.
Честите критики от страна на САЩ и липсата на яснота за американските намерения създават несигурност сред съюзниците. Досега Вашингтон не си направи труда нито веднъж да поиска официално помощ в рамките на НАТО, което допълнително усложнява ситуацията.
Европейските представители посочват, че не е ясно какви конкретни действия се очакват от тях и какъв е планът за след края на войната. Друг е въпросът, че администрацията на Тръмп показва явно пренебрежение към Брюксел и обикновено критикува и обижда европейските институции, вместо да поиска мнението им.
Генералният секретар Марк Рюте пък следва стратегия на ограничени публични изявления и избягване на директна конфронтация със САЩ. Този подход цели да предотврати разрив в организацията, но предизвиква критики от някои съюзници, които очакват по-ясна позиция.
В отговор на нарастващата несигурност Европейският съюз се опитва да засили отбраната си. Предвиждат се значителни финансови ресурси за инвестиции, включително заеми в размер на 150 милиарда евро. Паралелно с това вече се заговори за използването на клаузи за взаимна защита в рамките на ЕС като допълнение или алтернатива на НАТО.
Регионалните формати също придобиват по-голямо значение. „Съвместните експедиционни сили“, ръководени от Великобритания, в които влизат десетте северни държави, се разглеждат като инструмент за бърза реакция в ситуации, които не попадат под член 5.
Въпреки тези усилия Европа остава изправена пред сериозни ограничения. Военната зависимост от САЩ, особено в области като разузнаване, логистика и стратегически транспорт, не може да бъде преодоляна в краткосрочен план. Което означава, че всяка трансформация на европейската отбрана ще бъде постепенен процес и дотогава трябва да се съобразява с Вашингтон.
Междувременно продължават дипломатическите инициативи, насочени към ограничаване на последиците от конфликта. Великобритания организира международни срещи за възстановяване на свободата на корабоплаването в Персийския залив и за стабилизиране на търговските маршрути. Обсъждат се и възможности за участие в мироопазващи мисии след края на военните действия.
Отказът на Европа да се включи във войната срещу Иран е сигнал, че Старият континент, който до неотдавна се чудеше как да угоди на Тръмп, вече започва да се преориентира. Поради липса на алтернатива НАТО си остава ключовият елемент на европейската сигурност, но доверието, което го поддържа, се крепи на косъм.
Източник: Banker.bg
