Турция е сключила поредица от сделки за продажба или за отдаване назаем на злато за 20 милиарда долара от началото на войната в Иран, допринесли за най-големия месечен спад на цената на метала от 2008 г. насам. Турската централна банка е продала 52 тона злато между 27 февруари и 27 март, според анализ на консултантската компания Metals Focus, базиран на официални данни. В резултат, нетните активи на институцията са намалели до 440 тона – най-ниското им равнище за последните повече от две години.
Турските централни банкери са осъществили също и златни суапови операции за около 79 тона метал, които включват отдаване под наем на златни кюлчета за генериране на приходи и засилване на натиска върху цените на кюлчетата чрез увеличаване на предлагането на пазара през периода, докато се бореше да поддържа пазарната оценка на лирата. Комбинираните продажби и суапове са на стойност близо 20 милиарда долара по текущи цени, по сметки на „Файненшъл таймс“.
Глобалният енергиен шок и разрастващата се война в Близкия изток накараха все по-голям брой страни, включително Русия и Полша, да обмислят продажбата на злато, за да стабилизират валутите си или да подобрят фискалната си позиция. Резервната банка на Австралия беше и сред световните централни банки, които продаваха американски държавни ценни книжа в опит да подкрепят паричните си единици.
Централните банки бяха един от най-мощните двигатели на многогодишния подем на скъпоценния метал, тласнал цените му до рекордните над 5500 долара за тройунция през януари. Поради което неотдавнашната промяна в поведението им е свалила златните котировки, твърдят анализатори. Миналия месец цените паднаха с 11.52% – най-слабият месец за скъпоценната суровина от 18 години насам.
„Продажбите на централните банки са доминиращият двигател на спада на цената с 1000 долара през последните няколко седмици“, посочва Ники Шийлс – анализатор в рафинерията MKS Pamp. „Пазарът винаги е приемал, че централните банки са били предпазният механизъм… Но последните потоци от данни и официални изявления донякъде опровергават това.“
Темпото на продажбите на злато в Турция се ускори към края на миналия месец, като през седмицата, приключила на 27 март, са били продадени 31 тона, показват данните на Metals Focus.
„Турската централна банка държи 60 до 70 процента от резервите си в злато. Така че трябваше да продаде или размени част от него, за да набере необходимата доларова ликвидност“, обяснява Угур Гюрсеш – турски икономически коментатор, който някога е работил в отдела за управление на златните резерви на банката. „Ако 50 тона влязат на пазара на жълтия метал, това може да окаже огромно влияние върху цените“, споделя още Гюрсеш, добавяйки, че смята, че турските централни банкери вече имат достатъчна ликвидност и няма непосредствена нужда да продават повече злато.
Златните продажби подчертават решимостта на Турция да подкрепи лирата, тъй като валутната стабилност е централен елемент в повече от двегодишната кампания на страната за ограничаване на инфлацията, която в момента е 31 процента. Нетните международни резерви на южната ни съседка са намалели почти наполовина – до 46 милиарда долара, от началото на войната с Иран, по изчисления, основани на официални данни на фирмата Bürümcekçi Research and Consulting.
Продажбите също така са пример за по-широка промяна в управлението на златните резерви от световните централни банки. Миналата година нетните покупки на злато от централните банки са били около 860 тона, което е спад с 20% спрямо 2024-а, по данни на Световния златен съвет. Тази година, освен Турция, известните продавачи включват Русия, която се е освободила от 15 тона през януари и февруари. Междувременно, ръководителят на централната банка на Полша наскоро предложи да се продават кюлчета, за да се наберат средства за отбрана, въпреки че правителството се противопостави на плана.
Пазарни играчи споделят, че допълнителни продажби през 2026-а биха могли да дойдат от страни вносителки на петрол, засегнати от енергийната криза, като Индия, или от страни от Централна Азия със значителни златни резерви.
Резкият спад на жълтия метал до около 4650 долара за тройунция през миналия месец, който противоречи на традиционния му статут на сигурно убежище и защита от инфлация, е резултат и от четири-седмичния отлив на средства от търгувани на борсата фондове, подплатени със злато, когато някои инвеститори се втурнаха да реализират печалба от осъществени сделки след избухването на военния конфликт в Близкия изток.
Все по-голям брой централни банки избират също да приберат кюлчетата си у дома, включително Франция, която обяви миналата седмица, че е приключила дългогодишна програма за репатриране и вече не държи злато в САЩ.
Не всички централни банки продават. Народната банка на Китай е купила 160 000 тройунции през март – най-едрата й обявена покупка за повече от година, според данни, публикувани на 7 април. Шаокай Фан – ръководител на отдела за Азиатско-тихоокеанския регион в Световния златен съвет, заяви, че ударните покупки на Пекин може да отразяват желанието да се възползва от по-ниските цени.
„Виждаме как централните банки се позиционират и от двете страни в това движение на цената на златото в момента“, коментира Фан. „Интересът към метала сред централните банки се е увеличил през последните няколко месеца, но и в двете посоки.“
Източник: Banker.bg
