Българското здравеопазване се намира в парадоксално състояние – докато средствата в системата постоянно нарастват, резултатите за пациентите остават незадоволителни. Причина за това не е липсата на финансиране, а концентрацията на икономически интереси, които изкривяват системата. Корупцията в сектора действа като нелекувана болест, разболява цялата структура и я прави неспособна да изпълнява основната си функция, да опазва здравето на нацията.
Болницата в българската реалност е входна точка, а не крайна мярка. Докато развитите общества залагат на превенцията, у нас фокусът остава върху „гасенето на пожари“ в болничните легла. В една истински работеща система приоритет е амбулаторната и първичната помощ – тези услуги, които са най-близо до ежедневието на пациента и целят опазване на здравето, преди да се стигне до криза. В България обаче моделът е обърнат, огромен дял от публичния ресурс се насочва към болничната помощ и то по изключително непрозрачен и неравен начин.
С мрежа от над 350 болници, страната ни е заложник на икономическата мощ на няколко доминиращи субекта, които поглъщат основната част от средствата на НЗОК. Тази огромна концентрация на капитал неизбежно ражда специфични интереси, които често диктуват решения, далеч от оптималните за обществото. Резултатът? Системата продължава да „тласка“ пациента към болничното легло дори за изследвания, които в Европа отдавна се извършват амбулаторно. Вместо финансирането да следва логиката на медицинската целесъобразност, клиничните пътеки остават инструмент за задължително изпълнение на определени стъпки без значение от реалната нужда, принуждавайки хората да постъпват в болница, за да получат достъп до по-скъпа диагностика. Това създава стимули за свръххоспитализации и изкуствено подобряване на икономическите резултати на големите субекти за сметка на качеството на лечението.
Решението на тези проблеми е в ускорената дигитализация. В Националната здравно-информационна система (НЗИС) вече са събрани близо 700 милиона документа, но те все още не се използват за ефективно управление. Без реални данни и качествен контрол върху процеси е невъзможно да се вземат адекватни управленски решения.
Едно от предложенията за реална прозрачност, внесено „Да, България“, е въвеждането на индивидуален дигитален контрол чрез SMS известия при хоспитализация. Идеята е всеки гражданин да получава съобщение в реално време, когато на негово име се отчита прием в болница или се ползва ресурс от НЗОК. Този механизъм би позволил демократизация на контрола, всеки пациент лично да наблюдава разходването на публичните средства и би спрял порочната практика на фиктивните хоспитализации. Въпреки очевидната полза за обществото обаче, законопроектът беше бламиран в парламента от ГЕРБ, ДПС и БСП. Този политически отказ ясно илюстрира как статуквото защитава икономическите интереси и течовете в системата, вместо да даде власт и информация в ръцете на хората.
Модернизацията на здравеопазване включва и телемедицината, която може да осигури дигитален достъп до специалисти в отдалечени региони. Технологиите имат потенциала драстично да намалят административната тежест, позволявайки на лекаря да получава резултатите от прегледа от разстояние, вместо да губи безценно време в придвижване.
Въпреки тежката диагноза на състоянието на системата на здравеопазването, оптимизмът идва от факта, че България вече разполага с приета с консенсус здравна стратегия. Проблемът е, че тя стои заключена в чекмедже, вместо да бъде водещ документ за всеки здравен министър. Стратегията залага на три основни стълба: превенция и здравословен начин на живот, фокус върху извънболничната помощ и мотивиране на кадрите, които са истинският фундамент на системата.
Едно от най-радикалните предложения за реална прозрачност, внесено от д-р Симидчиев и „Да, България“, е въвеждането на индивидуален дигитален контрол чрез SMS известия при хоспитализация. Идеята е всеки гражданин да получава съобщение в реално време, когато на негово име се отчита прием в болница или се ползва скъпоструващ ресурс от НЗОК. Този механизъм би превърнал всеки пациент в пряк контрольор на публичните средства и би спрял порочната практика на „фиктивните хоспитализации“. Въпреки очевидната полза за обществото обаче, законопроектът беше бламиран в парламента от ГЕРБ, ДПС и БСП. Този политически отказ ясно илюстрира как статуквото защитава икономическите интереси и течовете в системата, вместо да даде власт и информация в ръцете на хората.
Източник: Актуално
