Българското здравеопазване се развива в абсурдни и нелогични „квазипазарни“ условия. Броят на болниците у нас ще продължава да расте, защото никоя партия няма да излезе с предложение за закриване на ненужни частни болници и по този начин ще се наложи да се закриват закъсали държавни и общински болници. Такъв анализ направи бившият министър на здравеопазването доктор Мими Виткова.
Още: Двойно изпреварвайки инфлацията: Болниците с фрапиращ ръст на разходите в последните години
Има региони без нито една общинска болница, но частните процъфтяват
„Това е реалността, в която ние живеем. Наскоро коментирахме, че вече има региони без нито една общинска болница – Пазарджишки регион. Моят роден регион – Видинският, е следващият. Така че това е тенденция, на която ние сме свидетели. След като миналата година броят на болничните легла е нараснал с над 2000 в страната, тоест ние продължаваме да разкриваме все нови и нови болнични легла, продължават да се строят и нови частни болници, тоест финансовият интерес в здравеопазването, от страна на частните инвеститори, продължава да съществува. Което означава, че никой няма да инвестира средства там, където губи“, заяви Виткова.
Тя обърна внимание и на друг парадокс – България е единствената страна в Европа с най-голям дял на частни разходи в здравеопазването. Това означава, че пациентът плаща от джоба си.
„40% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на пациента. Непрекъснато нарастват и публичните разходи. Като процент от брутния продукт, който ние даваме за здравеопазване, ние не сме далеч от средноевропейския процент. Там е 9 и нещо, ние сме около 8% от брутния продукт“, коментира бившият здравен министър.
„Здравната ни система е в абсолютно парадоксални условия. В същото време вече имаме региони, където на 50-60 км хората нямат достъп до никаква медицинска помощ. Да не говорим за аптеките, дето коментираме дали ще има мобилни аптеки. Ами кой ще изписва медикаменти?“, попита Виткова пред БНР.
Още: Пакети, консумативи, избор на екип: „Медицински надзор“ погва болниците, които ни искат незаконни доплащания
Бюджетът за здраве е третият по големина
Тя коментира и ситуацията с липсата на бюджет и как това се отразява на здравеопазването.
„По начало това, че оставихме държавата и здравеопазването с миналогодишния бюджет, на фона на драстичния ръст на някои разходи – на електроенергия и на всичко останало в системата, е възможно, а бих казала, и оправдано да започнат преговори за анекс, защото аз, като гледам, до средата на годината няма да имаме бюджет както в държавата, така и на Касата“, заяви тя.
Виткова припомни, че бюджетът за здравеопазване расте от 2023 г. насам и призова „да не драматизираме нещата“.
Още: 1 медицинска сестра за 2 легла: Какво гласи новият стандарт по здравни грижи
Тя уточни, че здравният бюджет е третият по големина след републиканския и този на НОИ.
„Интересите са колосални и затова наистина нито една политическа партия не поставя сериозно въпроса какво правим с тази система“, заяви тя.
Най-належащият проблем е липсата на специалисти
Според нея възстановяване на потребителската такса може да донесе допълнителен приход в болниците, който обаче не е съществен и не би удовлетворил потребностите.
Още: Болници искат пари от общините
„Хората наистина са готови и да заплатят повече, но когато от другата страна се вижда не само нарастване на броя на болниците, а и по-голяма удовлетвореност и обгрижване на болния човек“, заяви медикът.
По думите й в момента най-важен проблем е дефицитът на медицински специалисти, „който е катастрофален“.
В програмите на политическите партии Виткова не е видяла „смислени, систематизирани предложения какво да се направи“.
„Откъслечни предложения – да, но нещо системно, не бих казала“, смята Виткова.
Източник: Актуално
