Бившият председател на испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос е най-квалифицираният кандидат в оспорвана надпревара за наследник на Кристин Лагард като шеф на Европейската централна банка, според проучване на експерти по парична политика, проведено от OMFIF и публикувано на 20 април. Двайсетте експерти, анкетирани от лондонския икономически мозъчен тръст този месец, са установили, че Ернандес де Кос е начело в списъка от петима водещи претенденти за поста след оценка на техните заслуги по девет измерения, включително опит в централната банка, репутация за лидерство и изграждане на консенсус, способност и опит в управлението на кризи.
Втори в класацията след Ернандес де Кос, който в момента е генерален мениджър на базираната в Базел Банка за международни разплащания (БМР), е президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, следван от бившия ръководител на холандската централна банка Клаас Кнот и председателя в оставка на „Банк дьо Франс“ Франсоа Вилроа дьо Гало.
Ернандес де Кос обикновено се възприема като центрист с лек уклон към по-хлабава парична политика и стимулиране на икономиката и заетостта, докато Вилроа дьо Гало е смятан за центрист, а Нагел и Нот – за умерени „ястреби“.
Управителят на ЕЦБ се избира в „непрозрачен“ процес от правителствата на еврозоната и резултатът е трудно предвидим поради политическия му характер, посочва заместник-председателят на OMFIF Джон Орчард. В миналото това е било обект на задкулисни пазарлъци между столиците в последния момент.
Испания и Германия са двете най-големи страни членки на еврозоната, които никога не са заемали най-високата позиция в 27-годишната история на ЕЦБ. Но фактът, че Европейската комисия в момента се ръководи от германец, се разглежда като ключова пречка за Нагел. Въпреки че осемгодишният мандат на Лагард ще изтече едва през октомври 2027 г., „щадящ процес на лобиране вече е започнал сред някои от претендентите“, което предполага, че „има шанс решението да бъде взето по-рано“, коментира Орчард.
В медийното пространство се шири мълва, че Лагард ще подаде оставка преждевременно, за да даде възможност на оттеглящия се френски президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц да попълнят една от най-важните длъжности в ЕС преди ключовите президентски избори във Франция през 2027 година. Въпреки това, подновените инфлационни рискове, предизвикани от войната в Иран, могат да попречат на този план.
„Когато на хоризонта има гъсти облаци, капитанът не напуска кораба и този капитан няма да напусне кораба, защото вижда облаци“, заяви Лагард пред телевизия „Блумбърг“ миналата седмица.
Проучването на OMFIF, в което са анкетирани академичните съветници и членовете на борда на мозъчния тръст, класира петимата най-често споменавани претенденти, използвайки 1 като най-висока оценка и 5 като най-ниска.
Ернандес де Кос, който пое БМР през 2025 г. и ръководеше Банката на Испания в продължение на осем години, е получил средна оценка от 1.77. Той се е класирал също на първо място в анкета на „Файненшъл таймс“ сред академични и частни икономисти, публикувана по-рано тази година. OMFIF е оценил високо Нагел (1.9), Нот (1.92) и Вилроа дьо Гало (1.94), докато членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел се класира на пето място (2.57).
„Това е оспорвана надпревара“ с „редица висококвалифицирани претенденти за поста“, отбелязва Орчард, добавяйки, че рискът от смущения на пазарите на държавни облигации през следващите години може да постави на изпитание експертния опит на следващия президент на ЕЦБ в областта на финансовите пазари и уменията му за управление на кризи. И в двата аспекта Нагел е получил най-високите оценки от всичките петима претенденти.
Ернандес де Кос е класиран най-високо заради обучението си по парична икономика, репутацията си за изграждане на консенсус, европейските си квалификации и способността си да спечели подкрепа от ключови държави членки, различни от родната си Испания.
В миналото водещите претенденти не винаги са били успешни и към края на процеса са се появявали компромисни кандидати. Например, късното номиниране на тогавашния шеф на МВФ Кристин Лагард през 2019 г. изненада много наблюдатели. За самата Лагард пък се заговори миналата година, че е обсъждала да напусне преждевременно ЕЦБ, за да стане председател на Световния икономически форум.
Източник: Banker.bg
