Както писа „Банкеръ“, вътрешен имейл на Пентагона разкри варианти, които се обсъждат на високо ниво във Вашингтон, за реакция срещу съюзници от НАТО, които не са подкрепили военните операции на САЩ във войната с Иран. Сред най-радикалните предложения е възможността Испания да бъде отстранена от Алианса, както и преоценка на американската позиция по чувствителни геополитически въпроси, включително подкрепата за Великобритания в спора за Фолклендските острови.
Информацията идва от американски служител, цитиран от Ройтерс, който разказва за вътрешна кореспонденция в Пентагона и сериозно разочарование от отказа на някои държави да предоставят права за достъп до бази и разрешение за прелитане на американски самолети. Според Вашингтон това е ключов елемент за всяка съвместна военна операция и „абсолютният минимум“ за функционирането на НАТО, а липсата му поставя под въпрос надеждността на съюза.
Испания се оказа в окото на бурята. Правителството на премиера Педро Санчес категорично се противопостави на войната срещу Иран още от самото ѝ начало в края на февруари и отказа да позволи на САЩ да използват военните бази „Рота“ и „Морон“ за нанасяне на въздушни удари. Това решение предизвика гневната реакция на американския президент Доналд Тръмп, който обвини Мадрид в липса на солидарност и дори заплаши да прекрати напълно търговията между двете страни.
Заплахите на Тръмп
Според изтеклия документ Пентагонът обсъжда различни мерки за оказване на натиск върху „трудни“ съюзници. Една от тях е отстраняването им от ключови или престижни позиции в НАТО, което би имало силен символичен ефект.
Друга, още по-радикална идея, е пълното изключване на Испания от Алианса, макар че не съществува механизъм за подобна стъпка. В договора на НАТО няма процедура, чрез която дадена страна да бъде принудително изключена от организацията.
Единствената опция за излизане е някоя държава сама реши да напусне, като процедурата е описана в член 13 от Северноатлантическия договор от 1949 година. За целта тя трябва официално да уведоми правителството на Съединените щати (депозитарят на договора) за решението си да се оттегли.
В кореспонденцията на Пентагона се подчертава, че действията срещу Испания биха имали ограничено военно отражение, но значително политическо и психологическо въздействие върху останалите съюзници. Целта е да се изпрати ясен сигнал, че НАТО не може да функционира като „еднопосочна улица“, в която САЩ поемат основната тежест, а други държави се възползват от защитата, без да участват активно.
Допълнително напрежение създава фактът, че администрацията на Тръмп разглежда и възможността да преразгледа подкрепата си за дългогодишни европейски позиции. Сред тях е въпросът за Фолкландските острови – територия, администрирана от Великобритания, но над която Аржентина също има претенции. Подобен ход би имал сериозни последици за отношенията с Лондон, особено като се имат предвид вече обтегнатите връзки между Тръмп и британския премиер Киър Стармър.
Тръмп нееднократно е критикувал европейските съюзници за липсата на достатъчна подкрепа във войната с Иран. Той остро реагира на отказа на някои страни да изпратят военноморски сили за отваряне на Ормузкия проток, който беше затворен за глобалното корабоплаване след началото на въздушната кампания на 28 февруари. В интервю за Ройтерс той дори постави под въпрос бъдещето на САЩ в НАТО, като подчерта: „Вие не бихте ли го направили, ако бяхте на мое място?“
Испания се позова на международното право
Испанският премиер Педро Санчес отхвърли твърденията за възможно замразяване или прекратяване на членството на страната му в НАТО, като подчерта, че правителството му не се ръководи от неофициални източници и случайни коментари.
„Работим въз основа на официални документи и позиции“, заяви той в началото на среща на лидерите на ЕС в Кипър на 23 април.
Санчес защити решението на Испания да не участва във военните действия, като подчерта, че тя подкрепя съюзниците си, но само в рамките на международното право. Той формулира позицията си ясно: „Няма да подкрепим нарушаването на международното право, нито идеята, че светът може да решава проблемите си само с бомби. Няма да подкрепим повтарянето на грешки от миналото.“
Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес затвърди тази линия, като каза, че действията на САЩ и Израел не са съобразени с решенията на ООН. В същото време той подчерта, че Испания осъжда и действията на Иран, включително засилените атаки в региона.
Междувременно напрежението се засилва и на практическо ниво. Част от американските военни самолети вече са били изтеглени от Испания и пренасочени към други бази в Европа, включително „Рамщайн“ в Германия. Това показва, че конфликтът има реални оперативни измерения, а не е само обичаен политически спор.
На вътрешнополитическата сцена позицията на Санчес намира подкрепа сред испанското общество. Проучвания показват, че значителна част от гражданите имат негативно отношение към Тръмп и подкрепят отказа на правителството да се включи във войната. Така че твърдата позиция на премиера може да му донесе огромни политически дивиденти преди предстоящите избори, въпреки натиска отвън.
В същото време други европейски държави, като Великобритания и Франция, също изразяват резерви към пълно участие във военните действия. Те аргументират позицията си с това, че включването във военноморската блокада би означавало директно влизане във войната, макар да са готови да съдействат при евентуално прекратяване на огъня.
Развитието на този конфликт поставя сериозни въпроси за бъдещето на НАТО. За първи път от десетилетия насам се обсъждат толкова открито възможности за санкции срещу съюзници, което показва дълбочината на разногласията.
Показателно е, че Брюксел този път реагира бързо и категорично. Още през март, когато Тръмп за първи път заплаши да наложи търговско ембарго на Мадрид, европейските институции застанаха зад Санчес. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща подчерта, че „ЕС винаги ще гарантира, че интересите на неговите държави членки са напълно защитени“.
Според анализатори случаят с Испания ще покаже дали Алиансът може да съчетава различните национални интереси и поддържането на международния ред. Едно обаче е сигурно – пропастта между Съединените щати и Европа никога не е била толкова дълбока.
Източник: Banker.bg
