Шокиращото решение на Обединените арабски емирства (ОАЕ) да напуснат ОПЕК отеква на глобалните енергийни пазари, разкривайки пукнатини в мощния петролен картел. Действието на ОАЕ, за което все още няма обяснение, рискува да подтикне и други членове да последват примера, пише CNBC.
Решението на Емирствата идва след седмици на ракетни и дронови удари от страна на също членуващия в ОПЕК Иран. Блокадата на Ормузкия проток наруши износа на ОАЕ и оказа натиск върху гръбнака на нейната икономика.
Излизането на ОАЕ е още една глава в променящото се членство на групата“, заяви Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates. „Ако държавите, които спазват квотите си, се отвратят от тези, които не го правят, можем да видим допълнителни напускания, които в крайна сметка да направят ОПЕК нерелевантна като картел“, каза той пред CNBC.
Държави като Катар, Еквадор и Ангола напуснаха групата през последните години, позовавайки се на недоволство от квотите или промяна в националните приоритети. Ангола напусна през 2024 г., а Катар прекрати членството си през 2019 г.
Картелът отдавна се бори с неравномерното спазване на правилата, като някои членове исторически надвишават производствените си квоти, включително Ирак и Казахстан.
ОАЕ напусна ОПЕК, но те не са първите и може да не са последните“, добави Липоу.
В основата на решението на Емирствата стои познато напрежение: държавите, които са инвестирали значително в увеличаване на производствения си капацитет, все по-неохотно приемат ограниченията, наложени от квоти, предназначени да поддържат цените.
През март страната е добивала около 2.37 милиона барела на ден, в сравнение с устойчив капацитет от приблизително 4.3 милиона барела дневно, според последните данни на Международната агенция по енергетика.
„Рискове от напускане“
Анализатори посочват няколко потенциални „рискови за напускане“ държави, недоволни от ограниченията на ОПЕК+, които могат да обмислят отказ от членство.
Мат Смит, водещ анализатор на петролния пазар в Kpler, открои Казахстан като ключов кандидат, отбелязвайки постоянното му свръхпроизводство.
Казахстан произвежда значително над квотата си през последната година и може да вижда това като възможен изход да напусне групата“, каза Смит, като добави, че Нигерия също е страна, за която трябва да се следи.
Нигерия, най-големият производител на суров петрол в Африка, все повече поставя акцент върху вътрешното рафиниране, особено чрез рафинерията Dangote, което намалява зависимостта ѝ от експортните пазари и потенциално отслабва стимулите ѝ да остане обвързана с квоти.
Смит обясни, че увеличаването на капацитета на рафинерията Dangote ѝ позволява да преработва повече петрол на място и да реализира по-високи маржове от горива. Това намалява зависимостта от стратегията на ОПЕК за подкрепа на цените чрез ограничаване на предлагането и засилва фокуса върху максимизиране на обемите и приходите по веригата.
Нигерия е в сходна позиция – не иска да бъде ограничавана: тя е потенциален риск за напускане, защото става все по-самодостатъчна“, отбеляза Смит. „Като насочва вътрешния си добив към рафинерията Dangote, Нигерия е по-малко зависима от глобалната пазарна динамика.“
Венецуела е друг възможен претендент, според пазарни наблюдатели. С оглед на по-бързото от очакваното възстановяване на производството и потенциално по-благоприятна политическа среда към САЩ, Каракас може да потърси по-голяма гъвкавост.
Венецуела може да е следващата, особено при промяна на управлението към по-благоприятна за САЩ позиция“, заяви Саул Кавонич, енергиен анализатор в MST Marquee.
Смит от Kpler също посочи, че Венецуела е потенциален кандидат, тъй като увеличава производството и износа си по-бързо от очакваното. През март износът на петрол от страната надхвърли един милион барела дневно за първи път от септември насам.
Енергийните министерства на Казахстан, Нигерия и Венецуела не отговориха веднага на запитванията на CNBC за коментар.
ОПЕК+, който включва и Русия, прилага основни производствени квоти, които според съобщенията намаляват добива с около 2 милиона барела дневно до края на 2026 г.
Осем ключови производители от ОПЕК+, включително Саудитска Арабия и Русия, се споразумяха на 5 април да започнат предпазливо облекчаване на доброволните съкращения на добива, като постепенно върнат около 206 000 барела дневно на пазара през май спрямо намалението с 1.65 милиона барела дневно, въведено през 2023 г., според официално изявление на ОПЕК.
Фрагментирана, но необходима?
Напускането на ОАЕ идва в момент, когато ОПЕК се сблъсква с фрагментация. Няколко членове, включително Иран, Либия и Венецуела, са освободени от квоти поради санкции или конфликти, което усложнява усилията за поддържане на единство.
Липоу отбеляза, че недоволството от неравномерното спазване на правилата може допълнително да насърчи напусканията.
Държавите, които са уморени да виждат как техните партньори от ОПЕК и ОПЕК+ постоянно нарушават квотите си, са кандидати да напуснат тези групи.“
Намалената сплотеност може да доведе до по-голяма волатилност на петролните пазари. Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group, заяви, че всяко отслабване на дисциплината в ОПЕК+ вероятно ще засили ценовите колебания.
Основният ефект ще бъде увеличаване на волатилността на цените на петрола“, каза той.
Въпреки това други твърдят, че основната функция на ОПЕК – стабилизиране на пазарите – остава запазена, дори и с по-малко членове.
Клаудио Галимберти, старши вицепрезидент в Rystad Energy, заяви, че опитът на групата, особено по време на кризи, като пандемията от Covid, показва устойчивост.
Групата през последните 10 години успя да балансира пазара по изключителен начин“, каза той. „Ако ОПЕК+ не беше съществувала по време на Covid, щяхме да имаме огромна волатилност на пазара.“
Източник: Economic.bg
