Както се очакваше, в четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) остави лихвените проценти без промяна. Същевременно обаче институцията изрази нарастваща загриженост относно инфлационния скок – сигнал, който накара пазарите да калкулират няколко повишения на лихвите до края на годината, като първото вероятно ще бъде през юни.
През този месец инфлацията се ускори до 3%, надхвърляйки значително целта на банката от 2%. Очакванията са тя да продължи да расте, тъй като конфликтът в Иран изтласка цените на петрола до четиригодишен връх.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че решението за запазване на лихвите е взето единодушно, но на пресконференцията уточни, че евентуалното им повишаване е било „подробно обсъдено“ от централните банкери.
Взехме информирано решение на базата на информация, която все още е недостатъчна“, коментира тя, добавяйки, че срещата през юни ще бъде „подходящият момент“ за нова оценка.
„Несигурността е толкова голяма, че трябва внимателно да анализираме ситуацията и да я преразгледаме на следващото ни заседание по паричната политика“, каза още Лагард. Тя подчерта, че банката определено се отдалечава от базовия си сценарий, който предвиждаше бърз край на войната и ограничен енергиен шок.
В официално изявление ЕЦБ посочи, че рисковете от по-висока инфлация и забавяне на икономическия растеж са се засилили.
Колкото по-дълго продължава войната и цените на енергията остават високи, толкова по-осезаемо ще бъде въздействието върху инфлацията и икономиката като цяло“, се казва в документа.
Реакция на пазарите
Паричните пазари вече отиграват повишение на лихвите от около 72 базисни пункта до края на годината (спрямо 76 базисни пункта по-рано в сесията). Еврото отчете лек спад веднага след решението на ЕЦБ, но впоследствие се повиши с 0.2% до 1.17 долара.
ЕЦБ отбеляза, че макар краткосрочните инфлационни очаквания да са скочили значително, дългосрочните остават стабилни. Въпреки това всеки бъдещ цикъл на затягане вероятно ще бъде по-умерен в сравнение с 2022 г., когато банката трябваше да вдигне основната лихва с общо 450 базисни пункта в рамките на година, за да овладее ценовия шок.
Днес ценовият натиск е по-слаб, вторичните ефекти от инфлацията (wage-price spiral) все още не са налице, пазарът на труда е по-нестабилен, а икономическият растеж клони към стагнация. Всъщност икономиката на еврозоната отбеляза минимален ръст през първото тримесечие, още преди ефектът от войната да се усети реално.
Междувременно базисната инфлация – ключов показател за устойчивостта на ценовия ръст – се забави до 2.2% през април (от 2.3% през март). Това е знак, че вторичните ефекти все още не са фактор, което дава основание на ЕЦБ за по-предпазливи действия.
Енергийният шок като заплаха за растежа
Някои икономисти смятат, че енергийният шок може да „изяде“ до 0.5 процентни пункта от икономическия растеж – близо половината от прогнозирания ръст за еврозоната през следващата година. Второто тримесечие изглежда критично заради войната, като не е изключено Германия, най-голямата икономика в блока, дори да изпадне в рецесия (свиване).
Въпреки тези негативни сигнали, Лагард бе категорична, че терминът „стагфлация“ не е приложим към момента.
Това е понятие, което е по-добре да остане в 70-те години“, отговори тя на журналистически въпрос.
Данните от тази седмица обаче са тревожни: бизнес настроенията се влошават по-бързо от очакваното, секторът на услугите бележи спад, корпоративните печалби намаляват, а банките планират да затегнат условията за кредитиране на бизнеса.
Източник: Economic.bg
