Планът на Европейския съюз за изграждане на мащабна инфраструктура за изкуствен интелект на стойност 20 милиарда евро се сблъска със сериозен скептицизъм още преди официалния си старт. Инициативата, обявена от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналата година, цели да бъдат изградени огромни изчислителни центрове, способни да обучават най-модерните модели изкуствен интелект.
Целта на Брюксeл е чрез тези центрове Европа да отговори на агресивните инвестиции на Съединените щати и Китай в изчислителна мощност и инфраструктура.
Основната идея е създаването на така наречените гигафабрики – между четири и пет свръхголеми съоръжения, всяко оборудвано с около 100 000 графични процесора. Тези центрове ще бъдат значително по-големи от вече планираните „фабрики за изкуствен интелект“ и ще се конкурират с проекти като Stargate на американската лаборатория за изкуствен интелект OpenAI. Финансирането ще се осигурява чрез комбинация от публични и частни средства, като ЕС вече е заделил 20 милиарда евро за инициативата.
Въпреки амбицията на Фон дер Лайен, все повече европейски законодатели и експерти поставят под въпрос реалната необходимост от подобна инфраструктура. Германският евродепутат Сергей Лагодински открито критикува липсата на ясен бизнес модел, като подчертава, че не е получил убедителен отговор за конкретното приложение на тази изчислителна мощност. Според него аргументът „трябват ни повече ресурси“ не е достатъчен. Той посочи, че не се знае дали в Европа има търсене на изчислителната мощност, която тези центрове ще генерират, затова има реална опасност въпросните 20 млрд. евро общи пари да бъдат пропилени.
От Европейската комисия защитават проекта с аргумента за технологичен суверенитет. Говорителят Томас Рение заяви, че не става дума само за капацитет, а за способността Европа да контролира собствените си данни и технологии, без зависимост от други региони. Според него наличието на местна инфраструктура е ключово за защита на стратегически чувствителна информация.
Инициативата стъпва върху по-ранни усилия. През 2024 г. ЕС обяви планове за 19 ИИ- суперкомпютъра в 16 държави, а чрез мрежата EuroHPC се координира тяхното развитие. Общият интерес към новите гигафабрики изглежда значителен, защото са подадени 76 предложения за изграждане на 60 обекта, включително от компании като френския разработчик на облачни изчисления и уеб хостинг Scaleway.
Критиците обаче настояват, че търсенето на подобен капацитет остава неясно. Николета Кьосовска от Центъра за европейски политически изследвания поставя въпроса дали има достатъчно компании в Европа, които реално ще използват тези ресурси. Според нея континентът разполага с ограничен брой играчи в сферата на изкуствения интелект, което поставя под съмнение ефективността на инвестицията. Примерите за подобни европейски фирми се броят на пръсти, а като голям играч може да бъде посочена френската Mistral AI.
Допълнително усложнение е фактът, че водещите европейски компании вече изграждат собствена инфраструктура. Mistral инвестира значителни средства в центрове за данни в Швеция и Франция, което показва, че индустрията не чака европейските проекти, а има свои планове. Това засилва опасенията, че публично финансираните гигафабрики може да се окажат излишни или недоизползвани.
Българският евродепутат Ева Майдел също призовава за по-стратегически подход. Според нея Европа трябва да се фокусира върху индустриалните приложения на изкуствения интелект, където има конкурентни предимства, вместо да се опитва директно да догонва САЩ в разработката на големи езикови модели като тези на OpenAI или Anthropic.
Друг ключов проблем е зависимостта от хардуер. Производството на графични процесори е доминирано от Nvidia, което поражда опасения, че тези европейски центрове ще разчитат на американски технологии. Група евродепутати вече предупреди, че тази концентрация на пазара може да задълбочи още повече стратегическата зависимост на Европейския съюз.
Като се вземе предвид глобалната конкуренция, особено на САЩ и Китай, мащабът на европейските инвестиции също изглежда ограничен. OpenAI развива проект за 500 милиарда долара, а Anthropic инвестира десетки милиарди в инфраструктура в САЩ. Според представители на индустрията разликата в мащаба е значителна и поставя Европа в неизгодна позиция.
Въпреки критиките, Фон дер Лайен остава оптимист. През февруари 2025 г. тя обяви по-широк план за мобилизиране на до 200 милиарда евро инвестиции в изкуствен интелект, включително публично-частно партньорство, което да стимулира развитието в Европа. Според нея надпреварата далеч не е решена и ЕС има шанс да заеме водеща позиция, особено в индустриалните приложения на технологията.
Подобни амбиции споделя и френският президент Еманюел Макрон, който обяви, че очаква частни инвестиции от над 100 милиарда евро в сектора. В същото време геополитическото напрежение също играе роля, а все повече американски политици подчертават значението на контрола върху технологиите с изкуствен интелект за националната сигурност.
Миналата година вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс каза, че Америка ще блокира усилията на „авторитарните режими“ да „укрепят своите способности за военно разузнаване и наблюдение, да улавят чужди данни и да създават пропаганда за подкопаване на националната сигурност на други страни, използвайки изкуствен интелект“.
Така европейският план за гигафабрики се оказва на кръстопът между амбициите и реалността. Целта на Комисията за технологична независимост е ясна, но остава въпросът дали инвестицията ще доведе до реална конкурентоспособност или ще се превърне в скъп експеримент и прахосване на милиарди евро?
Използвани източници: Политико, Ройтерс
Източник: Banker.bg
