Към края на 2025 г. брутното богатство на българските домакинства надхвърля 1 трилион лева (554.87 млрд. евро). Това показва второто издание на индекса „Богатство на българите“, който беше представен на пресконференция във вторник от Стоян Панчев, икономист от ЕКИП, и Макс Баклаян, основател на Tavex и финансов експерт.
Индексът изчислява активите на българските домакинства, които са спестили или инвестирали. Благосъстоянието на хората се формира от два основни компонента: финансово богатство и жилища. Според изследванията на специалистите, за една година общото брутно богатство (номиналната стойност на активите, притежавани от българите) се е увеличило със 71 млрд. евро (14.6%).
Ако разпределим тези стойности поравно сред населението, се падат по 75 383 евро на човек, а на едно домакинство – 193 627 евро от общото богатство на домакинствата.
Всички сме наясно, че това не е разпределено по този начин в реалния свят. Коефициентът на „Джини“ (бел. ред. – показател за равномерното разпределение на доходите) ясно ни показва, че в България имаме много голямо неравенство и при доходите, и при активите“, коментира Стоян Панчев.
От какво се състои богатството на домакинствата?
Панчев обяви, че стойността на жилищата като част от богатството на домакинствата е достигнала 420 млрд. евро – ръст с 16.4%. Според него, това се дължи на банковото, конкретно ипотечното кредитиране. Той цитира ръста на ипотечното кредитиране за 2025 г., който достигна рекордните 28.2%, спрямо 26.3% за 2024 г., 23.2% за 2023 г. и 7.9% за 2022 г.
Панчев определи това като „значителна доминация и увеличение на жилищата в общия размер на богатството“. Съпоставено в процентно отношение, той заяви, че 75% от богатството на българите е в стойността на техните жилища. Погледнато в по-голяма перспектива, за периода 2015 – 2025 г. стойността на имотите е нараснала с 289.1 млрд. евро, или 221%.
Финансовият експерт Макс Баклаян обобщи, че българинът е активен в имотния пазар и благодарение на това е натрупал капитал.
Другият основен компонент на благосъстоянието са финансовите активи, които за 2025 г. възлизат на 98.1 млрд. евро. Най-голяма част от тях са депозитите и парите в брой (41% от финансовите активи, или 56 млрд. евро).
Българинът държи близо 80% от БВП на държавата под формата на банкови депозити и пари под матрака“, каза Макс Баклаян.
Той заяви, че става дума за кеш, който при текущите трендове на инфлацията означава „много бърза загуба на покупателна способност на така трудно изкараните и спестени пари“.
Вторият по големина дял от финансовите активи представлява собствеността на бизнеси, които не са листнати на борсата – 31%, или 41.9 млрд. евро.
Макс Баклаян добави, че „оставаме изключително консервативни, дори и когато сме предприемачи и сами управляваме парите си“. Според него, това е „опасно“, като отбеляза, че „парите в брой не изкарват пари“.
Като положителна тенденция икономистите посочиха ръста при застраховките и пенсионните фондове, като те заемат 14%, или 18.4 млрд. евро от финансовите активи.
Други сметки за получаване“, които представляват задлъжнялостта на фирми към домакинства (неизплатени заплати или дивиденти от юридически към физически лица), заемат 9% от дела на финансовите активи. Това възлиза на 11.6 млрд. евро.
Облигации и акции, които се търгуват на борсата, и криптовалути представляват най-малък процент от финансовите активи. Това се равнява на 5%, или 6.7 млрд. евро.
Трендът за инвестиции в алтернативни активи е много по-бавен, отколкото в традиционния имотен сектор“, отбелязва Баклаян.
Все пак 5-процентовият дял е „добра новина“, тъй като показва форма на диверсификация от традиционния имотен сектор, допълни финансовият експерт.
Основателят на Tavex сподели и за „оксиморн“ на пазара.
Ние си създаваме инфлацията
Заради толкова активния банков сектор количеството инфлация за последните 5 години става изключително осезаемо, което е един от най-големите проблеми, защото кредитирането на банките представлява създаване на нова валута, която е необезпечена“.
Според него, паричната маса расте 10 пъти по-бързо от икономика. По този начин депозитите на банките се увеличават благодарение на търговията с недвижими имоти, но същевременно това „агресивно кредитиране“ създава огромни неравенства в българското общество.
В опита си да избягаме от инфлационните процеси, ние ги подкрепяме и ги създаваме“, коментира Баклаян.
Стоян Панчев спомена и друга тенденция през 2025 г., която „едва ли ще се повтори“ – ефектът от влизането в еврозоната.
Домакинствата намалиха банкнотите и монетите в обращение с 43%, за да се възползват от автоматичното превалутиране“, добави икономистът.
Това възлиза на близо 900 млн. лева под формата на кеш.
Като важно послание икономистите отбелязаха:
Не трябва да носим яйцата си в една кошница“, а да работим за подобряване на финансовите познания на хората, обобщиха икономистите.
Според тях, така хората ще разберат, че „диверсификацията е нещо важно за техните активи и спестявания“.
По темата работи София Грозданова.
Източник: Economic.bg
